Защо лошият пример е заразителен?

Повечето от нас започват да се прозяват, когато наоколо се прозяват други хора, и инстинктивно се смеят заедно с всички, дори ако смятат, че шегата не е много сполучлива. Сега учените са изяснили защо лошият пример е заразителен и защо лесно рискуваме, когато виждаме как рискуват другите.

Група изследователи от университета на Мелбърн и Калифорнийския технологичен институт са установили част от мозъка, отговорна за повторението на поведението. Те са направили това с помощта на доброволци, хазартна игра и сканиране на мозъка. Статията с изследването е публикувана в сп. PNAS.

24 доброволци взели участие в игра със залози. Всеки получавал само четири секунди за размисъл да повиши залога с перспектива за по-голяма печалба, или да не го повиши. В някои сесии на експеримента участниците виждали как в играта играят други доброволци, като някои рискували, без да вземат предвид възможните последствия.

Като видели резултатите, изследователите изяснили, че хората, които виждали как рисковано играят другите, предпочитали сами да играят толкова рисковано. Тези, които нямали пример пред себе си, проявявали по-голяма предпазливост.

След това доброволците трябвало да играят същата игра, но вече с монитори, способни да измерват активността на различните участъци на мозъка. Първоначално учените виждали как нараствало нивото на активност във вече известни участъци, отговорни за обучението и наблюдението, но след това забелязали как се повишила активността в опашатото ядро – зона, която според предишни изследвания е отговорна за оценката на рисковете.

Тоест получавайки стимул отвън, мозъкът веднага преоценявал степента на риска и започвал да се държи различно. Разбира се, това е изследване е само част от общия процес и експериментите в тази насока ще бъдат продължени.