Защо от тъмната страна на Луната няма морета

Учени от Пенсилванския университет и НАСА изясниха причините за липса на морета от обратната страна на Луната. Изследването на учените е публикувано в сп. The Astrophysical Journal Letters.

Специалистите свързали отсъствието на морета от „тъмната“ страна на нашия естествен спътник със съотношението на дебелината на кората от видимата и обратната страна на лунните полукълба.

Според учените в резултат на сблъсък преди 4,5 млрд. години на Земята с хипотетично космическо тяло, наречено Тея, външни слоеве от Земята и Тея формирали Луната, която била 10-20 пъти по-близо до нас, отколкото е днес. В резултат на интензивното взаимодействие със Земята Луната започнала да се върти с период, който ѝ позволява винаги да бъде обърната с едната страна към Земята.

В същото време двете тела, Земята и Луната, са били достатъчно горещи, но Луната поради своите относително малки размери в сравнение със Земята се е охладила и втвърдила по-бързо. Изследователите го свързват с това, че върху тази страна на нашия спътник, която е обърната към Земята, интензивно е действала топлината откъм планетата, която по това време е била нагрята до 2500 градуса по Целзий.

Калцият и алуминият по-бързо се отложили на повърхността на „тъмната“ страна на Луната, правейки я по-твърда и дебела. На другата страна на спътника, където кората е била по-тънка, астероидните удари са разкъсали слабата кора и са провокирали възникването на потоци базалтова лава, които са довели до възникването на морета.

На обратната страна на Луната, поради голямата дебелина и твърдост на кората, такива удари са довели само до възникването на много разхвърляни долини, кратери и планински хребети.

Тея, според учените, е имала сходни с Марс размери и след сблъсъка със Земята е продължила своето движение без значителни загуби. Според модела на ударно формиране на Луната, предложен от учените в средата на 70-те години, това е довело до особената небесна механика на Земята в Слънчевата система и специфичния климатичен режим на планетата, позволяващ съществуването на живот.

Галилео Галилей първи видял морета на обърнатата към Земята страна на Луната, а тяхната липса (на обратната страна има само две големи морета – Москва и Мечта) на „тъмната“ страна на спътника е фиксирана от съветската сонда „Луна 3“ през 1959 г.