Когато чуете запис на собствения си глас, най-често той ви звучи различно от това, което чувате когато говорите. Това е така с повечето хора. Те се чуват постоянно когато говорят, но защо когато се чуят от запис гласът им е по-различен? Отговорът не е сложен.
Това което чувате, когато говорите не е същото, което чуват другите, казва директорът на Слуховият научен център в Университета Пенсилвания, Йеил Коен.
Гласа който чувате от запис е истинското звучене на вашия глас, казва Коен.
Три малки костици в средното ухо са причина за разликата между това, което си мислите, че е вашият глас и това, което другите чуват. Тези малки костици са ключови за възприемания шум от човек. Тъпанчето на ухото вибрира срещу тези костици и те пренасят вибрацията към охлювидната спирала (кохлеа) във вътрешното ухо. Кохлеа превръща тази вибрационна енергия от външния свят в електрически импулси към мозъка. Това се нарича трансдукция, като този процес е причината да се генерира възприемания шум от хората. Създаването на информация посредством вибрациите на тези костици в средното ухо се нарича „костна проводимост“, докато създаването на акустична информация от трептенето на въздуха извън ушите ни се нарича „въздушна проводимост“.
Когато вие говорите, мозъкът ви съединява, смесва костната и въздушната проводимост в едно. Когато вие говорите, костиците в средното ви ухо вибрират малко по-силно, заради близостта на устата до ушите. Така гласът ви се заглушава и вие неправилно го възприемате като по-нисък. Когато чуете собствения си глас на запис, той ви звучи като по-висок. Защо обаче, това възприятие най-често е негативно? Защото хората най-често си имат собствена представа как звучи гласът им.
Мозъкът обаче е съвършен орган и върши невероятна работа по филтрирането, преработването и интерпретирането на звука.
Помислете си какво се случва, когато сте на концерт на една рок група, например. Там звуци издават китаристите, барабанистите, певците и те се смесват преди да достигнат до ушите ви. Повечето хора обаче, нямат проблем да различат звуците на отделните инструменти. Това е така, защото в нашия мозък звуците от отделните инструменти са напълно разделени, това е част от магията на мозъка, казва Коен.
Още малко – когато говорим (пеем) информацията в мозъка е в резонанс с „кухината“, която се образува от костите на черепа. Демек – участват и костите във „вътрешното чуване“ на себе си. Затова, допълнително – чуваното е различно от излъченото като звук.
(Особено осезаемо е участието на костите на черепа при „ниските честоти“, които пристигат да нас, от инструментите, когато слушаме музика … на рок-концерт, например. Също – Дори и на кухината на гръдния кош, влияят. Ако сме близо, когато „думне“ бас-китарата – имаме чувството, че ни ритат в гърдите.)