Заслужават ли насмешка учените, които търсят извънземен разум?

През октомври 2017 г. телескоп, управляван от Хавайския университет, привлече вниманието към странен обект с форма на пура, който се спусна покрай слънцето с невероятната скорост от 196 000 мили в час. Учени от университета го нарекли Оумуамуа (Oumuamua), на хавайски за разузнавач, и първоначално го определили като астероид, после като комета, като се съгласили, че обектът идва от друга слънчева система.

По целия свят телескопите бързо се насочиха към пътя на Оумуамуа и учените се гмурнаха в купища данни. Един от тях, Ави Льоб, председател на отдела по астрономия на Харвардския университет, публикува доклад в The Astrophysical Journal Letters през следващата година, в който теоретизира, че обектът може да бъде дело на извънземен разум.

„Като се има предвид изкуствен произход, една от възможностите е, Оумуамуа да лети в междузвездното пространство като отломка от модерно технологично оборудване ”, пише той заедно със съавтора си Шмуел Бяли, също от Харвард. Като по-екзотичен алтернативен, сценарий, Оумуамуа може да е напълно оперативна сонда, изпратена умишлено в околността на Земята от извънземна цивилизация.

Това не е нещо, което четете всеки ден в едно сериозно научно списание. Документът предизвика изключителен интерес и Льоб започна да се появява в многобройни медийни разговори, докато колегите му учени претегляха казаното. По отношение на реакцията на колегите си, Льоб казва: „Почти всички от тях реагираха благосклонно, като мислеха, че това е просто интересна идея.“

В същото време имаше и редица негативни реакции. Едно писмо от Пол Сатър, астрофизик от Университета в Охайо, гласи: „Не, Oumuamua не е извънземен космически кораб, а авторите на статията оскърбяват честното научно проучване дори само като предлагат тази идея.”

В списание Forbes, астрофизикът Итън Зигел нарича статията „шокиращ пример за сензационна, зле мотивирана наука“.
Всичко това се случи наред с новините, че Пентагонът е събирал данни за наблюдения на НЛО от години.

Ясно е, че ловът на извънземна интелигентност е жив и добър в нашата слънчева система и това си е новина. Всъщност статията на Льоб беше одобрена за публикуване само за няколко дни от списанието, известно с големите изисквания и високите критерии, нужни за да публикува даден материал.

Но докато учените, които се палят около идеята за извънземния живот, могат да намерят възхитена аудитория за теориите си, те също могат да привлекат и цинични, дори враждебни реакции от своите колеги учени. Негативни реакции, обобщени от известния физик Нийл де Грас Тайсън, който заяви пред CNN: „Обадете ми се, когато получите покана за вечеря от извънземен. „

Този парадокс има значими ефекти. Защото заплахата да бъдеш „отписан за сериозната наука“ като глупак, може да се окаже голям за изследователите, особено за младите. Много учени „няма да докоснат темата“, казва Дон Дондери, пенсиониран доцент по психология в Университета МакГил в Монреал, който сега преподава курс, наречен „НЛО: История и реалност“.

Льоб казва, че много открития имат своите корени в теориите, които първоначално са били отхвърлени. Той смята, че широките възгледи карат науката да върви напред, докато затварянето за нови теории „намалява ефективността на науката“.

Физикът на НАСА Силвано Коломбано твърди, че търсенето на извънземна интелигентност е ограничено от отдавнашни допускания за „общо избягване на темата от страна на научната общност“. Това е дилема: учените биха могли да не искат да им бъдат задавани въпроси за извънземните, но нали така никога няма да разберем нищо за извънземния разум, ако някой все пак не попита.

Дондери е получил своя дял от смесени послания по повод неговото НЛО изследване. „Никой в МакГил не се интересуваше, когато започна да пише за паранормалното заедно с експерименталната психология през 70-те години. „Бях много изолиран“, разказва той. В един момент той е имал федерален грант за изследване на визуалното възприятие и паметта, като е предоставил възможност за допълнително финансиране за странични проучвания. НЛО тогава са забелязани в северната част на Квебек, така че той кандидатства за средства, за да разбере какво хората смятат, че виждат, но молбата е отхвърлена. Той никога повече не се опитва да получи финансиране по тема свързана с извънземния разум.

По-категорично, когато той официално се оттеглил от МакГил през 2009 г., предложил да се проведе безплатен семинар за дългогодишното си проучване на доказателствата за НЛО и извънземни отвличания, но отново му е отказано. Дондери казва, че са знаели, че пише по този въпрос, но когато всъщност поискал да включи този материал в програмата си, те отказали с довода, че това е линия на университета.

Физикът Ричард Бауър от университета Дърам в Англия, казва че никога не е изпадал в неудобно положение заради своите изследвания в космологията, водещи до компютърни симулации на възможни паралелни вселени. Той прави извода, че животът на друго място може да бъде доста често срещан.

„Казвали сме, че животът е невероятно рядък и ние сме щастливци да живеем на обитаема планета. Но сега наблюдаваме толкова много планети, които са правдоподобни местообитания. Изглежда, въз основа на научни доказателства, няма причина да се мисли, че планети като Земята са много редки“.

Но космологията също има своите граници и Бауър казва, че се чувства неудобно заради прекомерните спекулации, които вижда в някои работи. „По-добре е да се съсредоточим върху въпроси, които скоро може да имат доказателства, за да дадем отговори“.

Легитимният академичен труд за извънземния живот трябва внимателно да се отдели от размишленията на учени-любители и теоретици на конспирации. Хората, които говорят на конференции за НЛО „не са толкова добри“, казва Дондери. В същото време онези, които се занимават с търсене на извънземен разум чрез различни организации, са постигнали минимални резултати. Пентагонът признава, че е проследявал наблюдения на НЛО в продължение на години, но твърди, че е закрил програмата си през 2012 г.

Междувременно астрономите се опитват да общуват с извънземния живот, използвайки радиовълни от 1959 г. насам. Една работа, продължена от Института SETI в Калифорния и неговите високопоставени учени. Досега обаче нищо не е постигнато. Теоретичната физика вероятно е определила извънземния живот, но това все още е само чиста теория.

„Може би не намираме нищо, защото го правим погрешно“, твърдят изследователи. В доклада от конференцията от 2018 г. Коломбано предлага търсенето на извънземна интелигентност да престане да се основава на „ценните предположения“, че междузвездните пътувания са малко вероятни, че извънземните цивилизации използват радиовълни, че извънземният живот трябва да се базира също на въглерода, че НЛО никога не са посетили Земята. Според него тези прашни вярвания трябва да се отхвърлят. Социолозите трябва да могат да си представят как алтернативно могат да се развият извънземните общества, физиците да правят по-смело предположения за пространството-време и енергия, а технолозите – да опитат да моделират начините, по които технологиите могат да се развиват от други цивилизации.

За Дондери, като психолог, когнитивният дисонанс е това, което поддържа неопределеността в търсенето на друга интелигентност . „Хората се защитават от неудобните неща“, казва той. С други думи, онези, които съобщават, че са видели НЛО, ще се запитват впоследствие дали това е вярно, когато срещнат насмешка.

Като се имат предвид последните съобщения, че флотът на САЩ създава правила за докладване на неидентифицирани обекти, спекулациите за НЛО и извънземните скоро няма да отшумят. А изследователите очакват повече данни за междузвездни обекти, когато Големият синоптичен телескоп в Чили (Large Synoptic Telescope) започне да функционира през 2022 г. Дон Дондери заключава, че доказателствата се увеличават и смята, че в момента се разпада когнитивният дисонанс.

Междувременно Льоб казва, че възнамерява да продължи да преразглежда идеите си за Oumuamua, когато се съберат повече данни.

„Подхождам към този въпрос чисто научно, точно както се обръщам към всеки друг“, казва той. Именно тук идват търпението и упорита работа. „Постепенно ще научаваме отговорите и на тези въпроси“, казва Бауър, „дори и да не открием малките зелени човечета, които ни махат“.

Статията първоначално е публикувана в изданието Undark.