Земляните – най умни във Вселената
Последно: 10 ноември 2012 г. в 19:40
Учените най-после разбраха защо извънземните досега не са влизали в контакт с нас. И защо в околовръст не гъмжи от братя по разум.
Чрез космическия телескоп „Кеплер” (Kepler) е установено, че над 500 млн. планети в нашата галактика са годни за живот. Във връзка с което астрономите и пригласящите им математици настояват: само в Млечния път, тоест в нашата галактика, просто е задължително да съществуват хиляди, че и десетки хиляди развити извънземни цивилизации. В останалата Вселена пък те нямат преброяване.
Скептиците веднага възразяват: никой освен нас не съществува, поне в обозримото пространство. И се позовават на знаменития парадокс на Ферми (Fermi Paradox).
Енрико Ферми е американски физик с италиански произход, лауреат на Нобелова награда. Според легендата още през 1950 г. той чувал от свои колеги, че братята ни по разум не са рядкост във Вселената. И на свой ред попитал: „Добре де, къде са?” Не се намерили физици да му отговорят.
Явното противоречие – огромната Вселена и липсата на контакт с другите й обитатели – по-късно е наречено „парадокс на Ферми”.
Четвърт век по-късно англичанинът Майкъл Харт прави допълнение. То е в смисъл, че ако съществуваха хиляди извънземни цивилизации, то те щяха да са стигнали до нас още преди милиони години. Да, ама не. И до днес нито един чужд свят не ни е потърсил. И няма сериозни научни факти, свидетелстващи за контакти. Това според скептиците е най-убедителният довод, че „братята” ги няма.
„Никой никога не е прелитал към нас и никога няма да прелети”, твърди по този повод проф. Саймън Конуей Морис, експерт по теория на еволюцията от Кеймбридж. – Шансовете извънземните да съществуват са практически равни на нула. И мнозина прекрасно го разбират. И възприемат пришълците лекомислено. Чисто теоретично.”
Сам-самички сме
Уви, скептиците може и да са прави. И ние наистина да сме единствените по рода си. Наскоро това потвърждава и българският астроном проф. Димитър Съселов (Harvard’s Dimitar Sasselov), един от ръководителите на научната програма на телескопа „Кеплер”.
„Човешкото същество е част от цялото, наричано от нас „Вселена” – част, ограничена във времето и пространството. Той преживява самия себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалото – но това е нещо като оптическа заблуда на неговото съзнание. Тази заблуда е вид затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и до обич и привързаност към един малък брой хора, които са ни най-близки. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширяваме кръга на своето състрадание, така че той да обхване всички живи същества и цялата природа в нейната красота. Никой не е в състояние да постигне това напълно, но стремежът към подобно постижение е сам по себе си част от освобождението и основа за вътрешно спокойствие. Необходим ни е значително по-нов подход на мислене, ако искаме човечеството да оцелее.”
Алберт Айнщайн
По предварителни сметки, както обяснява ученият, 1 млрд. години са били необходими на звездите в младата Вселена, за да „изработят” от първичния водород и хелий достатъчно материал за формиране на планети – кислород, желязо, силиций, въглерод и прочие тежки елементи. Още около 9 млрд. години са отишли за самото формиране и създаване на условия, годни за живот. Получава се, че Земята, чиято възраст е определена на около 4,5 млрд. г., добре се вписва в тези времеви рамки. И напълно може да се окаже, че тя не е надминала никого по своето развитие, а и никого не е пуснала пред себе си. С други думи, голяма е вероятността нашата планета да е първата, на която се е зародил живот. Съответно ние сме първите разумни същества във Вселената…
Съселов смята, че времето, което е необходимо за появата дори на прости организми, може да е сравнимо с възрастта на Вселената. Следователно, ако някъде има братя по разум, то по-скоро тяхната цивилизация не е по-развита от нашата. И нейните възможности са толкова ограничени, колкото и нашите. Следователно е наивно да ги очакваме в близко бъдеще. Както и те нас. Това е и отговорът на парадокса на Ферми – най-простият от всички, предлагани досега: Вселената е още прекалено млада, за да се напълни с живот.
Още пет отговора на парадокса на Ферми
Извънземните се крият в черни дупки
Руският изследовател Вячеслав Докучаев – професор, доктор на физико-математическите науки от Института за ядрени изследвания на Руската академия на науките (РАН), смята, че в черните дупки е вероятно да има… планети. А на тях да съществува разумен живот. Статията на учения на тази тема така се и казва – Is there life inside black holes? („Има ли живот в черните дупки?”).
Професорът твърди, че в някои, особено в гигантските, черни дупки при съчетаването на определени условия възниква зона, в която е възможно съществуването на пространство и време. Както и на масивни тела – планети. Те може да се въртят около централна област – т.нар. сингурлярност – по доста сложна, но стабилна затворена орбита. Буквално като около Слънцето.
Освен това планетите, които се намират в черните дупки, са способни да получават светлина и топлина от енергията на централната сингурлярност – област, където пространството и времето стават безкрайни. Според Докучаев това може да е достатъчно за съществуването на живот.
Буквално в подкрепа на идеята на Докучаев група американски астрономи начело с Карл Гебхард от университета на Тексас са открили черна дупка с невиждани още размери. Масата на този чудовищен обект е около 7 милиарда слънчеви. Чудовището е разположено в центъра на елиптичната галактика М87, която се намира на 50 млн. светлинни години от Земята.
„В тази черна дупка може да се помести цялата ни Слънчева система”, диви се на откритието си Гебхард. И защо да няма там някое подобие на Слънчевата система? И братя по разум, които не си показват носа навън. Те нищо не знаят за нас, а ние – за тях.
Те са много, ама наистина много малко
В опитите да се реши парадоксът на Ферми Карлос Кота и Алваро Моралес – математици и астрофизици от университета на Малага, Испания – силно съкратили броя на възможните братя по разум.
Според дебютната идея на испанците извънземните със сигурност обитават Вселената. Но първо пускат разузнавателни сонди. Всяка цивилизация – свои. И някоя от тях трябва да ни открие. Щом не ни е открила, значи извънземните просто са малко.
Учените съставили математически модел, който отчита обозримите размери на Вселената, различния брой сонди, срока им на експлоатация и времето им на достигане до нас. Моделът дал резултат – ако сондите са предвидени за 50 милиона години, а достигането им до нас е 1 млн. г., то извънземните цивилизации са някъде от 100 до 1000. Но ако разузнавателните апарати служат 100 млн. г., то братята по разум са само 10.
Математическата логика тук е следната: колкото по-дълго служат сондите, толкова по-голяма е вероятността да дойдат. Досега ги няма (да си припомним въпроса на Ферми „Добре де, къде са те?”). Значи извънземните цивилизации не са стотици или хиляди, а се броят на пръсти.
Извънземните се боят от други извънземни
Ейдриън Кент от канадския Институт по теоретична физика смята, че в Космоса има малко полезни ресурси. Затова развитите цивилизации са принудени да се борят за тях. Тоест да воюват с други братя по разум. Оцелелите извънземни раси стават доста предпазливи. И започват всячески да крият съществуването си.
Не е изключено чуждите разумни същества дори специално да се маскират, за не привличат излишно внимание.
Според Кент „политиката на самореклама в Космоса”, към която се придържа човечеството, може да има доста пагубни последствия. Например да откликнат „космически хищници”. Или колонизатори. На същото мнение е и проф. Стивън Хокинг.
Накратко учените предлагат да си седим мирно, тихо и да не „чуруликаме”. И виждат заплаха дори в сондите „Вояджър” (Voyager), които излизат от Слънчевата система. В тях има подробни указания как да ни отрият.
Международният астрономически съюз споделя опасенията на учения и препоръчва да се ограничим само с пасивен прием на космически сигнали, като избягваме активното предаване на данни в търсенето на извънземен разум.
Къщовници
За цялото си съществуване земляните така и не са се добрали до други планети. Дори до Марс още не са стигнали. Луната – нашият спътник – също не е посещавана отдавна (ако изобщо е посещавана). Защо? Защото засега всичко ни е достатъчно, включително и мястото на родната планета. Засега на земните жители не им е нужен друг дом. Затова и не са принудени активно да усвояват Космоса.
Според някои учени другите цивилизации се развиват по аналогичен начин. И си стоят вкъщи. Това, че всички около нас са домашари, освен това – страхливи, е още един отговор на парадокса на Ферми.
Живеем далеч едни от други
Д-р Реджиналд Смит от Института „Франклин” в САЩ в своята научна работа Broadcasting but not receiving („Разпространяваме, но не получаваме”) акцентира върху крайно ниската плътност на разпределянето на извънземните цивилизации в космическото пространство. С други думи, прекалено далече сме едни от други.
Ученият е изчислил средната плътност, необходима за установяване на контакт дори между двама „братя”. За основа е взел „времето на активен живот” на разумните цивилизации – период, през който излъчват в Космоса. И е пресметнал, че с разстоянието силата на радиосигналите пада. И те се сливат с фона.
Резултатът: ако „времето на активен живот” се приеме за 1000 години (ние засега сигнализираме примерно от около 100 години), то се получава, че в Млечния път може да съществуват, без да знаят една за друга и да си блъскат главите над парадокса на Ферми, повече от 200 цивилизации.
Източник: КР
