Земята може да е образувана от скали от цялата галактика

Милиони гигантски космически скали пътуват на пръв поглед безцелно в галактиката, но в крайна сметка достигат до нови звездни системи, където се установяват, за да помогнат за формирането на нови планети.

Най-общо това е същността на нова теория обяснена в научна статия, публикувана в сървъра ArXiv.

„Това не е много ефективен процес, но космическите скали са толкова много, че дори да участват във формирането на нови планети, остават още много от тях,“ каза Сузане Пфалцнер от супер компютърния център Jülich в Германия.

Макар досега учените да са откривали само един такъв междузвезден посетител, който астрономите нарекоха Oumuamua, германски и британски изследователи, които стоят зад тази нова теория твърдят, че много други най-вероятно са преминали и преминават през нашата Слънчева система, но са твърде малки или твърде тъмни, за да бъдат забелязани без здрава доза късмет.

Ако те попаднат в орбита на протопланетен диск, където прах и други космически материали кръжат около млада звезда, този междузвезден пътешественик би могъл да послужи като база ускоряваща формирането на нова планета и тя ще расте много по-бързо, отколкото без негова помощ.

„Ако планетообразуващите дискове са били наситени с големи скали и камъни по този начин, то това би ускорило значително процеса на формиране на планетата”, каза астрофизикът от университета в Лестър Ричард Александър, който не е участвал в самото проучване.

Новата статия не споменава конкретно Земята, но ако хипотезата е вярна, то е технически напълно възможно, междузвезден посетител да е действал като основа, около която в крайна сметка се е разраствала нашата планета. Части от Земята могат първоначално да са от друга част на галактиката, като са преминали светлинни години, за да образуват Земята под краката ни.

Това предполага, че Млечния път трябва да бъде пълен със свободно плаващи скали, като Oumuamua, междузвездният астероид, който посети нашата слънчева система през октомври 2017 г., и те могат да действат като „семена“ за формиране на планети в зараждащите се планетни системи.

„Част от планетите може да са имали своя Oumuamua в сърцата си „, казва Мишел Банистър, астрофизик от Queens University в Белфаст. – „Вече не можем да намерим следа от това, но е прекрасно да си го представим“, казва той.