На далечния космически камък, изследван от сондата на НАСА, дните бавно се скъсяват, а учените все още се опитват да разберат защо.
В момента астероидът, известен като Бену (Bennu), се завърта веднъж на всеки 4,3 часа. Но учените, работещи по мисията на НАСА OSIRIS-REx на космическата скала, са използвали данни, събрани още преди пристигането на сондата, за да изчислят, че скоростта на ротация на Бену се ускорява с времето – с около 1 секунда на всеки век.
„След като ускорява въртенето си, нещата трябва да се променят, така че ще търсим тези промени и откриването на тази скорост ни дава някои указания за това, което трябва да търсим,“ казва Майк Нолан, водещ автор за новото изследване и геофизик от Лунната и Планетарната лаборатория в Университета на Аризона, който е и ръководител на научния екип на мисията OSIRIS-REx. Той прави изявление пред Американския геофизичен съюз, който публикува новото изследване.
„Ние трябва да търсим доказателства, че нещо е било съвсем различно в сравнително близкото минало и е възможно то да продължи да се променя.“, казва Нолан.
Въпреки връзките си с мисията OSIRIS-REx, новото изследване не се основава на измервания направени от тази сонда; Вместо това, учените разглеждат данни, събрани от два наземни телескопа между 1999 и 2005 г. и от космическия телескоп Хъбъл през 2012 г. Именно данните от Хъбъл озадачават учените, тъй като не съвпадат с прогнозите, които астрономите са изчислили на базата на измерените от Земята данни.
„Не можеш да накараш различните измервания да съвпаднат напълно“, казва Нолан. „Тогава ни дойде тази идея, че астероидът вероятно ускорява въртенето си“.
Това не е неизвестно явление, но е рядкост и учените за първи път потвърждават пример за подобно ускоряване на ротацията на астероид едва през 2007 г. Дори при Бену наблюденията с мисията OSIRIS-REx все още не могат да отговорят на загадката за това, какво го причинява.
Едно възможно обяснение е, че частите които се откъсват от скалата, които се движат по повърхността на Бену или се губят от астероида завинаги, може да позволят скоростта на ротация да се ускори.
Другото обяснение е по-сложно – ефектът на Ярковски – О’Кийф – Радзиевски – Паддак (YORP). Този ефект се причинява от слънчевата светлина, отскачаща от астероида и леко променяща скоростта на въртене по-бързо или по-бавно в зависимост от формата на обекта. При особено слаби астероиди ефектът YORP може да разкъса тялото на космическите скали.
Учените осъществили новото изследване подозират, че именно ефектът на YORP е това, което променя скоростта на Бену.
През следващите две години OSIRIS-REx ще предостави повече данни, включително подробен анализ на резултатите от гравитационните измервания. Учените могат да използват тези наблюдения, за да потвърдят какво се случва на Бену и да определят конкретните нива на ефекта YORP при него.
Тези резултати могат да помогнат на учените да разберат поведението и на други астероиди, към които никога няма да бъдат насочени специални космически апарати, за разлика от Бену.
Изследването е описано в статия, публикувана в списание Geophysical Research Letters.
