Ни трева, ни земя, нито вода – само лед и сняг от хоризонт до хоризонт. Според разпространената хипотеза нашата Земя няколко пъти се е превръщала в планета снежинка.
Такава е била тя в криогенния период и неопротерозоя – преди 720 и 660 млн. години, а преди 650–635 млн. години ледовете са запълзели към екватора и е възможно да са покрили цялата повърхност. Или не цялата?
Макар повечето специалисти да са съгласни с хипотезата за „Земя снежинка“, няма единно мнение по въпроса била ли е планетата изцяло скована от лед и сняг, или част от нейната повърхност е останала открита.
Оказва се, че този въпрос не е безсмислен и отговорът би позволил по-добре да се разберат пределите за устойчивост на живота, в случай че някой ден се повтори подобна катастрофа.
Следи от движение на ледници се откриват навсякъде на сушата, дори в участъци, които навремето са или разположени край екватора. Такива необятни ледници ефективно са отразявали слънчевото лъчение обратно в Космоса и допълнително са снижавали температурата на планетата. Но могли ли са те да изстудят и замразят всички океани, превръщайки нашата синя планета в суха бяла пустиня?
За да изяснят това, американски изследователи се въоръжили с един от най-популярните днес климатични модели – ModelE2-R, и го модифицирали за симулация на климата на Земята в далечния криоген – преди 850–635 млн. години. Те отчели и факта, че Слънцето в тази епоха било по-младо и с няколко процента по-бледо, отколкото днес, а въртенето на младата Земя около собствената ѝ ос траело не 24 часа, а 22.
Резултатите показали, че в този тежък период средната температура на планетата е падала до 12 градуса под нулата. Но при това до половината от повърхността на океана е останала свободна от капана на ледовете – за това са помагали могъщите топли течения, които са смесвали водата.
Сушата е била покрита с ледници изцяло, дори на екватора, но океанът в тропическите ширини е бил открит дори в най-ледените периоди на криогена. Ако Земята от това време трябва да се сравни със снежинка, то това би била снежинка от мокър сняг.
Такива представи са способни да решат и редица проблеми, с които се сблъсква хипотезата за Земята като „твърда снежинка“. По-конкретно досега не са открити никакви следи от толкова масово измиране, на което е способна картината на напълно замръзнала планета.
Освен това не е ясна причината, която би могла да изведе Земята от този глобален „зимен сън“. Запълването на атмосферата с парникови газове и нейното затопляне може да се дължи на вулкани, но отново следи от силен вулканизъм в скалите от този период не са открити.
