Жестоките жеги ще ни мъчат все по-често

Учените от Потсдамския институт за изучаване на измененията на климата и Мадридския университет са използвали най-съвременните климатични модели, за да откроят два сценария на измененията на климата през XXI век. Резултатите от изследването са публикувани на 15 август в изданието Environmental Research Letters.

Благодарение на компютърното моделиране учените са успели точно да възпроизведат наблюдавания растеж на ежемесечните топлини вълни през последните 50 години и да прогнозират бъдещи подобни събития.

Изводите са неутешителни. Още в първата половина на текущия век (в близките 30 години) ще има „пристъпи” на аномални горещини и това ще се случва независимо от количеството СО₂, изхвърляно в атмосферата. Казано по-просто, ще почувстваме негативните последствия от глобалното затопляне във всеки случай, дори ако още утре човечеството прекрати изхвърлянето на парникови газове в атмосферата.

Екстремни вълни на горещини е имало например в САЩ през 2012 г. и в Австралия през 2009 г. За съжаление към 2020 г. такива събития ще се случват на двойно по-голяма територия от планетата, а към 2040 – на четири пъти повече. В най-лошия сценарий към 2100 г. „топлинните удари” ще станат проблем за 85% от сушата на земята, а 60% ще изпитват периодични жестоки засушавания.

За тропическите региони бъдещето е още по-мрачно – топлинните вълни вече са превишавали нормите и това е било забелязано в периода между 2000 и 2012 г. С други думи жегата периодично ще бие историческите температурни рекорди и тази тенденция ще се задълбочава с всяко десетилетие. Очевидно държавите, които не успеят да предприемат мерки по намаляването на щетите от топлинните вълни, към края на столетието ще бъдат най-силно засегнати.

Пак за края на столетието се предвижда покачване на нивото на Световния океан с повече от метър, става ясно от нов доклад на Международната група експерти по изменение на климата. Изследователите отбелязват, че причината за това ще бъде глобалното затопляне, което, както е прието да се смята, е резултат от пагубната дейност на човека.

Влошаването на общата картина се наблюдава не едно десетилетие, подчертават експертите.

„Много е вероятно повече от половината от наблюдаваното повишение на средната световна температура в периода 1951–2010 да е предизвикана от въздействието на атропогенни фактори”, се казва в доклада. Климатолозите предупреждават – за да се промени ситуацията, е необходимо спешно да се съкратят емисиите от изгарянето на изкопаеми горива в атмосферата.

Представените в доклада данни ще бъдат обсъдени на предстоящата конференция в Стокхолм, в която ще вземат участие учени и членове на правителствата на страните по света. Резултатите от конференцията ще бъдат публикувани през септември.

По-рано морските биолози представиха виждането си за развитието на ситуацията с глобалното затопляне, като заявиха, че в Световния океан поради човешката дейност продължава да намалява количеството риба, затова популацията на медузи расте с рекордни темпове. Голямо влияние в това оказва масовото строителство на изкуствени рифове, защитаващи плажовете от силните вълни.

На свой ред специалистите от немския Институт за полярни и морски изследвания са установили, че дъното на Северния Ледовит океан буквално се е превърнало в сметище – то е засипано с пластмасови и други боклуци. Ситуацията е пагубна за екосистемите – много обитатели на океанското дъно получават травми. Освен това планините от боклуци им пречат да се хранят и размножават нормално.

Глобалното затопляне застрашава и хората. По данни на хуманитарната организация DARA към 2030 г. то ще стане причина за смъртта на повече от 100 млн. души и намаляване на световния БВП с 3,2%.