С какви думи да разкажем за глобалното затопляне?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NOAA
Антония Михайлова

Всяка секунда планетата произвежда количество топлина, еквивалентно на четири хирошимски бомби, и 90% от нея се поглъщат от океаните.

Широко е известно, че трябва да удържим затоплянето на ниво, не надвишаващо 2 °C, за да избегнем катастрофалните последствия. За това трябва да съкратим парниковите емисии. Но това така и не се случва. Очевидно, хората просто не разбират що е то изменение на климата.

С какви думи да се разкаже за случващото се? Какви думи, метафори и образи да се изберат, за да стане ясно?

Сафрън О’Нил от университета в Ексетър и колегите му от Великобритания, САЩ и Австралия решили да изучат как реагират хората на едни или други изображения в медиите, свързани с изменението на климата. На участници в експеримент първоначално били показвани картини на променящата се природа (коралови рифове, снежни бури, горски пожари, напукана от суша земя, ледници) и дело на човешката ръка (вятърни електростанции, улични задръствания, пресъхнали водоеми, димящи тръби, бензинови колонки), а след това – портрети на политици.

За всяко изображение се измервали значимостта (колко от респондентите променили представите си за важността на темата за климатичните изменения) и самоефективността (смята ли човек за възможно да направи нещо в създалата се ситуация).

Най-значими се оказали изображенията от първата категория (в реда на намаляване на силата на емоциите) – наводненията от птичи полет, ледниците, обезлесяването, белите мечки, напуканата земя, кораловите рифове. Във втората група най-голямо впечатление правели димоотводите, задръстванията и температурните графики. Най-слабо влиятелни били изображенията на политици и знаменитости.

Що се отнася до разширяването на възможностите, то най-добре това правят слънчевите батерии, вятърните електростанции, електромобилите и битовата топлоизолация. То е разбираемо – тези изображения нагледно показват какви мерки може да се вземат за съкращаване на емисиите, ако не на ниво държава, то поне вкъщи.

По същия начин хората най-много се поразяват от фотографии на наводнения, защото на тях се виждат разрушени домове. Възможно е да има връзка с това, че изследването е провеждано сред граждани (в Мелбърн, Норич и Болдуър), където „моят дом е моята крепост”.

Оттук може да се направи извод, че човек отделя малко внимание на проблема за изменение на климата, защото той за него е невидим. Жителите на градовете последни забелязват какво се случва в света на природата. Но населението в провинцията също няма адекватна представа за климата, тъй като значителна част от топлината, произведена от планетата не без участието на човека, отива в океаните.

Джон Кук и колегите му от университета в Куинсланд (Австралия) се опитали да решат проблема с визуализацията. Те измерили количеството топлина, погълнала от океаните, в джаули. Но джаулите нищо не говорят на обикновения човек. Тогава учените избрали един от архетипите на колективната памет от ХХ век – атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Нима не е страшно да разбереш, че ежедневно Земята отделя количество топлина, еквивалентно на 345 600 бомби? И това сработило. Пресата с радост се заела с подходящите илюстрации.

Дейвид Холмс от университета Монаш (Австралия) предлага и друг начин. Например съгражданите му от Зеления континент добре помнят горските пожари, започнали в „черната събота” на 7 февруари 2009 г. (в този ден в много райони на Австралия били счупени максималните показатели на температурите), отнели рекорден брой човешки живот. Ето така Световният океан ежедневно поглъща 230 пъти повече топлина, отколкото са произвели тези пожари.

Световният запас от ядрено оръжие (24 300 единици, по данни от 2009 година) отстъпва на ежедневното глобално затопляне, но е близък до количеството топлина, поглъщано от океаните.

Ако ви е трудно да си го представите, то Холмс ви предлага да се обърнете към масовата култура. Помните ли филма „Терминатор”, когато осъзналата себе си компютърна мрежа взема под контрол ядрените запаси и унищожава 3 млрд. души, а един от останалите живи е изпратен в миналото, за да предотврати катастрофата?

Точно същия смисъл влагат сега активистите в изискването да върнем емисиите въглероден диоксид към нивата от 1990 година.

Източник: The Conversation

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Природа

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори