Бактериите, обитаващи повърхността на нашето тяло и криещи се вътре в него, могат да издадат най-съкровените ни тайни, дори след нашата смърт. BBC Future е провело разследване, за да се убеди в това.
Няколко секунди след като изпуснем последния си въздух, за работа се заемат „живите мъртъвци“. Когато нашата кръв е престанала да циркулира, нивото на кислород в организма е спаднало рязко, започват химичните процеси по разлагане, които правят тъканите по-наситени с киселини. Някои от бактериите, населяващи нашия организъм, използват тази промяна за собствено благо и започват бурно да се размножават, други загиват.
Смяната на химичния състав на организма на починалия човек привлича също насекоми, които се промъкват през всички отверстия на тялото и снасят там своите яйца. А заедно с насекомите в тялото проникват техните спътници – бактериите. Изминават още няколко дни, яйцата узряват и се излюпват. От тях се появяват ларви, които започват да се хранят с плътта и носят със себе си нови разновидности на микроби. Едновременно с тези микроби се появяват и противомикробни съединения.
С други думи, човек може и да е мъртъв, но тялото му в определен смисъл остава по-живо от когато и да било.
Съдебните медици се опитват да изследват този „некробиом“. (Думата е образувана по аналогия с понятието „микробиом“. Терминът „микробиом“, който най-често заменя понятието „микрофлора“, обозначава съвкупност от микробите и бактериите, населяващи човешкия организъм. Некробиомът на свой ред е съвкупност от микроорганизми, населяващи трупа.)
Учените смятат, че микробите, обитаващи повърхността и вътрешността на тялото, може да са носители на важни сведения за кончината, както и да предадат информация за това, от колко време е мъртъв човек.
Естествено, не само мъртъвците могат да разкриват своите тайни с посредничеството на микроорганизмите – микробните „отпечатъци“ може да се използват при разследване на дела за изнасилване и опити за нападения на сексуална основа. Тези данни могат да дадат на полицията важни улики, водещи към идентифициране на злосторника.
Уникалните бактерии
Дори ако се смятате за изолирано същество, всъщност вие се състоите от милиарди живи организми. Някои от тях са такива, както и при другите хора, но много са уникални и присъщи само за вас. Това е мозайка, съставена от тези места, които сте посещавали, хората, до които сте се докосвали, и храната, която сте яли.
И това, без да споменаваме за физиологичната „козметика“, която едни микроби могат да сметнат за по-подходяща среда за тяхното обитание, отколкото други.
Един от първите намеци, че тези бактерии „спътници“ могат да се окажат полезни за съдебните медици, е получен през 2011 година, когато Роб Найт и колегите му от университета на Боулдър, щата Колорадо, открили, че бактериалните отпечатъци може да се свалят от клавиатурата на компютъра.
Четири години по-късно интересът към тези микроби е получил най-широко разпространение във връзка с растящото признание на факта за невероятното им разнообразие. Още една причина за нарастването на вниманието към тях е станало бързото развитие на методите за изследване на линейната структура на ДНК (секвениране) за изучаването на бактериите.
Джефри Томбърлин от тексаския университет A&M в Колидж Стейшън е един от тези, които се занимават с изучаването на възможностите на некробиома за определяне на времето, изминало от нечия смърт.
„Ние, хората, се явяваме един вид екосистема, която се поддържа в равновесие от нашата имунна система. Но когато ние умираме, организмът ни става „безплатен за всички“ – казва той. – Няколко секунди след смъртта нашите микробни общества започват да се променят и информацията за тези промени може да има важно значение, ако трябва да се установи кога е починал човек, какъв е неговият произход, какво точно се е случило с него.“
Предсказуеми популации
Доскоро основен метод, позволяващ да се установят такива фактори, беше изучаването на колонизацията на трупа от насекоми. Тази област от знания носи названието съдебна ентомология. Но този подход има своите недостатъци.
„Ентомологията позволява да се установи колко дълго насекомите се намират на тялото, но това далеч не задължително ще ни каже за времето на смъртта. Има случаи, когато тялото не се подлага на колонизация в продължение на няколко дни, в зависимост от условията и обстоятелствата – казва Томбърлин. – Но в случая с некробиома ние говорим за микробите на вашето тяло. Те винаги са с вас, а когато умирате, точно тогава започва всичко.“
Задачата, стояща пред учените сега, се заключава в това, да определят основните видове микроби, живеещи практически на всяко тяло. Числеността на тези микроорганизми след смъртта започва да се променя по предсказуем начин.
„Възлагаме надежди на това, че с времето ще успеем да проведем фина настройка на този „микробен часовник“ така, че да можем да изчислим момента на настъпването на смъртта с точност до няколко часа, а не плюс-минус два или три дни“, добавя Ерик Бенбоу от Мичиганския университет в Ийст Лансинг, който си сътрудничи с Джефри Томбърлин.
Досега те са определили пет потенциални ключови вида микроби и се опитват да проверят своите изводи с помощта на намазки, получени от телата на наскоро починали хора.
В същото време Силвана Трайдико от университета Мърдок в Австралия се интересува от микроорганизмите, обитаващи живите хора. През декември м.г. тя е публикувала пилотно изследване, в което е издигнала предположението, че бактериите, обитаващи космите на слабините, могат да служат като уникални „отпечатъци“ в разследванията на случаи на нападения на сексуална основа, дори ако самите косми нищо не показват.
Портретът на косъма
Изнасилванията и нападенията по сексуални мотиви са сериозно предизвикателство пред съдебните медици, когато експертите се опитват да получат материални потвърждения за показанията на жертвите.
Преди въвеждането на ДНК анализите следите от сперма можели да бъдат разделени на категории по кръвни групи, което стеснявало кръга възможни заподозрени. ДНК анализът е доста по-ефективен. С негова помощ може да се определи конкретният престъпник, но и злосторниците се приспособили към постиженията на науката.
„Въз основа на моя опит от последните десет години мога да кажа, че повечето престъпници, извършващи сексуални нападания, използват презервативи, тъй като се опасяват от ДНК анализ. И след това си примират презервативите“, казва Трайдико.
В някои случаи косми от слабините на престъпника се откриват върху тялото на жертвата. Те може да се изследват физически и да се подложат на митохондриален анализ на ДНК (наричан още ДНК митохондриална дактилоскопия). Но съществува и насъщна необходимост и от други инструменти.
Трайдико е получила косми от главата и слабините на седем доброволци в три отделни случая и е приложила метода за секвениране на ДНК, за да създаде колективен портрет на микробите, обитаващи тяхната повърхност.
Образци от главата и слабините били взети в началото на експеримента, а след това след два и след пет месеца. Ако бактериите в косите били доста подвижни и променливи, то общността от бактерии, обитаващи слабините на доброволците, се оказали относително стабилни, което позволило да се разделят те на уникални колонии.
Мъките косми лесно се отличават от женските, тъй като за жените са характерни лактобацили, разновидност на микроби, обитаващи влагалището.
Бактериите детективи
Освен това съществуват признаци, че вашата собствена бактериална популация може да се отпечата на космите на слабините на вашия сексуален партньор. Сред доброволците, с които работела Трайдико, имало една романтична двойка.
Макар че ги помолили да се въздържат от интимни контакти преди вземането на пробите, Трайдико стигнала до извода, че те не я послушали – изследователката открила бактерии на жената в срамните косми на мъжа. „Казах ѝ: „Мисля, че вие току-що изхвърлихте в канала моя научен проект.“ А тя ми отвърна: „Ами него (партньора) го нямаше цели три месеца“, спомня си Трайдико. Бактериалният отпечатък се съхранил, независимо че двамата партньори взели душ.
Тези данни може да се окажат полезен инструмент при разследването на дела за изнасилване, особено когато няма възможност да се открият други материални улики.
„Не мисля, че с помощта само на този метод ще изпратят някого зад решетките, но той може да посочи на полицията вярната посока за търсене“, смята Трайдико.
Всички, които работят на това ново научно поле, казват, че трябва да се извърши още много голяма работа, за да се оцени действеността на прилаганите методи и да се установи, доколко уникален всъщност е бактериалният отпечатък на един или друг човек.
Но както се смята, сферите на приложение на този метод може да се окажат доста широки. Един от доброволците, с които работела Трайдико, имал върху себе си бактерии, които обикновено живеят в морска вода. Оказало се, че човекът е заклет плувец и живее близо до крайбрежието.
Други групи изследователи се опитват да изяснят може ли с помощта на бактериите да се установи географският произход на неидентифицирани човешки останки.
