Животът се родил веднага след Големия взрив?

 Възможно е животът във Вселената да се е зародил много по-рано, отколкото е прието да се смята – само 15 млн. години след Големия взрив.

Ново изследване издига хипотезата, че дори екзопланетите, чиито орбити лежат далече зад така наречената обитаема зона – в далечното минало може да са били достатъчно топли, за да поддържат живот, нагрявайки се благодарение на космическото реликтово лъчение, пише Space.com.

Температурата на космическото микровълново лъчение 15 млн. години след Големия взрив е била до 30 градуса по Целзий, благодарение на което на планетите, ако те са съществували по това време, може да е имало вода в течно състояние, необходима за живота.

Сега в търсенето на извънземен живот астрономите се обръщат към екзопланетите, разположени в така наречената обитаема зона, тоест достатъчно близо до своите звезди, за да съществува на тях вода. По-далечните планети са прекалено студени.

Ави Льоб от Харвардския университет в Кеймбридж (САЩ) смята, че условията в Космоса невинаги са били такива сурови. Ранната Вселена е била запълнена с плазма – горещ йонизиран газ. Неговото лъчение и досега се наблюдава като космически микровълнов фон, или реликтово лъчение.

Сега реликтовото лъчение е много студено – неговата температура е минус 270 градуса по Целзий. То се е охлаждало постепенно, паралелно с разширението на Вселената, и в даден момент по време на процеса на охлаждане, за кратък период – около 2-3 милиона години – температурата е била подходяща за формирането на живот.

15 милиона години след Големия взрив температурата на лъчението е била около 0-30 градуса по Целзий, смята ученият, и тази ситуация може да е продължила 2-3 милиона години, което е достатъчно за появата на вода на планетите.

Льоб смята, че планетите вече може да са съществували по това време в области от Вселената, където плътността на материята е била особено висока и вече са се появили краткоживеещи звезди с маса от десетки до стотици слънчеви, които са изпълвали тези области с тежки елементи, необходими за формирането на планети. Това се е случвало благодарение на звездния вятър и взривовете на свръхнови.

Тези най-първи планети се „къпели“ в топлото реликтово лъчение и на тяхната повърхност в продължение на няколко милиона години може да е съществувала вода в течно състояние. Ученият смята, че един от начините да се провери неговата теория е да се търсят в Млечния път планети около звезди с много малко количество тежки елементи. Такива звезди са аналози на първите планети в зараждащата се Вселена.

Льоб отбелязва, че възможността за съществуване на условия за живот в ранната Вселена поставя под съмнение антропния принцип. Той гласи, че ние съществуваме, защото стойностите на фундаменталните константи в наблюдаваната от нас Вселена са именно такива, че са подходящи за зараждането на живот.