Предстои ни тежка зима и лято с невиждана жега, твърдят учени и обясняват атмосферните процеси.
Обилните сибирски снеговалежи, изсипали се още през октомври, са активирали цяла верига атмосферни явления, които в близките седмици ще нарушат полярното струйно течение – поток въздух, определящ характера на зимата в Северното полукълбо.
„Така е по принцип, то бързо идва от изток на запад, задържа студения въздух във високите ширини, а по-топлия – в средните – пояснява Иуда Коен от компанията Atmospheric and Environmental Research, която се занимава с оценка на рисковете, свързани с времето. – Придвижването на потока води до това, че студеният въздух отива на юг, а топлият потича на север. Силният поток от изток на запад се прекъсва и въздушните маси се смесват.”
И така, над заснежения Сибир се формират маси студен въздух, които отклоняват полярното струйно течение подобно на камъни в ручей. Потокът започва силно да се извива, прехвърляйки студения въздух, обикновено заключен в Арктика, на юг. След това в работа встъпва втората част: енергията, изработвана от вълнообразното (север–юг) движение на потока, се предава нагоре, в стратосферата, и в крайна сметка нагрява Арктика. Затоплянето на Арктика отслабва течението, което е придобило своята сила благодарение на резките промени в налягането над средните и високите ширини. Забавяйки се, потокът отново започва да се извива и югът получава поредната порция студен въздух.
Това явление се нарича отрицателна фаза на арктическата осцилация. Необикновено силните снеговалежи, засипали изтока на Северна Америка през 2009–2010 и 2010–2011 година, са имали за причина точно този механизъм.
Климатологът Джеймс Оверлънд от Националното управление за изследване на океана и атмосферата на САЩ смята хипотезата за правдоподобна, макар винаги да присъства елемент на случайност, който затруднява прогнозирането. Според него сибирският студен мехур и затоплянето на Арктика почти сигурно може да увеличат шансовете за застудяване в средните ширини, но тези процеси може да се объркат с обикновения хаос на атмосферните циркулации.
Коен отбелязва, че в пълна сила последствията от сибирските снеговалежи се проявяват през януари и февруари, но първите снежни бури може да дойдат още на Рождество. Разбира се, има и друга причина за аномално студената зима – това лято арктическият морски лед се е разтопил до рекорден минимум и е открил огромни пространства тъмна вода, която активно е поглъщала слънчева светлина. Нагретият по такъв начин въздух още по-силно забавя струйното течение.
Тази връзка още не е доказана, но както отбелязва Джен Франсис от университета на Рутджърс (САЩ), ако тази зима бъдат регистрирани много екстремни ситуации, свързани с високата амплитуда на струйното течение, това ще бъде още едно доказателство за правотата на хипотезата.
Засега по-добре е разбрана връзката на топенето на морския лед с арктическия климат. В топлия въздух има повече влага и откритата вода се изпарява по-активно от замръзналата. В резултат част от влажните въздушни маси отиват на юг и са станали причина за октомврийските снежни бури в Сибир.
След предречената тежка зима ни чака вероятно най-горещото лято.
2013 година ще бъде по-топла от тази, а температурата на въздуха на планетата ще превиши с 0,57 градуса дългосрочния среден показател, равняващ се на 14 градуса. С такива прогнози ни радват специалистите от Британското метеорологично бюро. Те уточняват, че амплитудата на прогнозата е от 0,43 до 0,71 градуса. Според метеоролозите следващата година вероятно ще бъде най-горещата за цялата история на наблюдения, които се водят от 1850 г.
При съставянето на прогнозата се отчита информацията от три глобални бази данни, които се използват от Световната метеорологична организация. Сред тях са Метеорологичното бюро на Великобритания, университетът на Източна Англия, американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата и базата на НАСА.
От таблица става ясно, че 2012 г. е била сред десетте най-горещи, като е на девето място от тях. Средногодишната температура през отиващата си година е била над средния показател с 0,48 градуса. Най-жежки в историята на наблюденията са 2005 и 2010 г., когато превишението е било 0,54 градуса. В първата петица влизат 1998 г. (0,51 градуса), 2004-та и 2007-а (0,49 градуса).
В края на ноември експертите на Световната банка представиха прогноза, според която към началото на следващото столетие средната температура на въздуха ще нарасне с 4 градуса по Целзий. Това ще доведе до необратими последствия във вид на намаляване на световните запаси от продоволствие, гибел на екосистеми и биологично разнообразие и повишаване на нивото на Световния океан. Повече проблеми ще има в бедните региони на планетата, а „усилията по постигането на глобалните цели на човечеството ще бъдат подкопани”.
По материали на Wired и Британското метеорологично бюро
