10 странни феномена от нашата Слънчева система

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA
© NASA
Ивайло Красимиров

Има много странни неща в орбитата на нашето Слънце, които астрономите все още не могат да разберат. Ето 10 от най-странните и необясними феномени в нашата Слънчева система.

Кошерите на Юпитер

Кошерите на Юпитер

Бурите на Юпитер изглеждат като кошери

Циклони съществуват на повечето планети, които имат атмосфера и влага под облаците – включително на нашата собствена Земя. Тези бури са познати с различни имена на нашата планета. В зависимост от това къде живеете, може да сте по-добре запознати с тях като „урагани“ или „тайфуни“. Обикновено циклоните на Земята имат доста закръглена форма с „око“ в центъра.

Това обаче, не е вярно за бурите на някои газови гиганти. Неотдавна беше открит странен феномен за циклоните на Юпитер: Тези бури често приемат шестоъгълни форми, оформящи структура на пчелна пита.
Юпитер не е единственият газов гигант, чиито бури имат шестстранна ъглова форма. През 1988 г. учени откриха огромен шестоъгълен циклон на Сатурн.

Все пак пчелното копие на Юпитер изглежда уникално. Представени са теории за това, което причинява тези странни ъглови бури. Но в по-голямата си част те остават мистерия.

Япет

Япет

Луната на Сатурн, Япет е оформена като орех

Представете си, че вместо да има най-високите си планински върхове, разпръснати на различни части от повърхността, Земята имаше всичките си най-високи планини, образуващи една дълга, непрекъсната верига през екватора. Такава по същество е ситуацията на Япет. Този дълъг планински хребет има височина 20 километра, което е повече от два пъти по-високо от връх Еверест. Тази верига планини, също така придава на луната своята ясно изразена и доста объркваща „орехова“ форма.

Учените все още не са сигурни защо съществува този хребет. Някои смятат, че може би са останките от пръстен (малко като пръстените на Сатурн), които в крайна сметка се сриват на повърхността. Други смятат, че това може да бъде направено от отломки от бивша луна. Онова, което е ясно обаче е, че тази луна може да е един от най-странните обекти в Слънчевата система.

Миранда

Миранда

Луната „Франкенщайн“ наречена Миранда

Една от най-странните луни в слънчевата система е Миранда, която обикаля около Уран. Миранда има много неравна повърхност, меко казано. Луната е пълна с кратери и дълбоки каньони, които й придават на вид на „мозайка“.

Има няколко теории за това, защо Миранда има този вид. Едната е, че Миранда може да е претърпяла серия от катастрофални въздействия, оставяйки я постоянно белязана. Самият Уран най-вероятно е бил изправен пред няколко сблъсъка в една точка (което води до страничната орбита), така че тази теория изглежда тематично прилягаща.

Друга теория е, че силата на гравитацията на Уран причинява на Миранда необикновена вулканична активност, която дава странната, неравна форма на луна.

Нептун

Нептун

Нептун излъчва повече топлина отколкото получава

Ако една планета е достатъчно далеч от Слънцето, вие очаквате тя да има леден пейзаж. Просто погледнете към Плутон: най-топлото място на Плутон има температура от  около -223 градуса по Целзий, а учените смятат, че някога планетата джудже е имала реки от течен азот, пресичащи нейната повърхност.

Нептун е официално най-далечната планета от Слънцето. Въпреки че не е тропически рай по никакъв начин – температурите на повърхността обикновено не надвишават -200 градуса по Целзий, астрономите не вярват, че Нептун е наистина толкова студен, колкото теоретично трябва да бъде. Това е така, защото Нептун по някакъв начин излъчва два пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето.

Астрономите все още не са сигурни защо. Вероятно най-убедителната теория предполага, че може да се дължи на „диамантени дъждове“. Атмосферното налягане на Нептун кара метана в атмосферата му да се компресира и да се превръща в диаманти. Тези диаманти след това падат като дъжд и произвеждат топлина от триенето с тежката атмосфера. На свой ред това обяснява необичайното количество енергия, излъчващо се от този иначе много студен гигант.

Плутон

Плутон

Плутон изглежда има почти неограничено снабдяване с азот

Плутон е толкова малък, че едва има необходимата гравитация, за да задържа атмосферата си. В резултат на това Плутон непрекъснато губи стотици тонове от своята предимно азотна атмосфера при въртенето си около Слънцето.

Имайки предвид това е учудващо защо Плутон все още не е изгубил изцяло азотната си атмосфера. Учените размишляват, че някакъв скрит геоложки процес трябва да създава целия резервен азот, но точността на този процес остава загадка.

Къде е Деветата планета, ако изобщо я има?

Къде е Деветата планета, ако изобщо я има?

На ръба на Слънчевата система има девета планета

Ако може да се вярва на някои астрономи, в Слънчевата система може да има девета планета. За съжаление, те не говорят за Плутон. Астрономите са забелязали някои странни гравитационни модели в обектите в Кайперовия пояс (голямо поле на астероиди отвъд орбитата на Нептун). Тези гравитационни аномалии могат да се обяснят с наличието на голяма планета. Засега наричат явлението „Планета девет“.

Получаването на конкретно доказателство за Деветата планета ще бъде трудно, защото ако я има, тя е във външните части на Слънчевата система, което ще затрудни намирането й дори с най-модерните телескопи. Астрономите са изчислили, че тази планета, ако съществува, ще бъде леден свят с приблизително три пъти по-голям размер от този на Земята.

Кюриозити на Марс

Кюриозити на Марс

Метанът на Марс

Въпреки че е установено, че метанът съществува на много планети, астрономите все още се вълнуват, когато го открият. Това е така, защото метанът е обикновен страничен продукт на живота. Въпреки това, метанът може да бъде създаден и чрез небиологични средства, така че не гарантира съществуването на живот.

Марс няма нищо общо с количеството метан на Земята. Но дори и малкото количество метан, открито на Марс, е вълнуващо, защото количеството му варира на различните места на планетата. Нещо повече, тази вариация изглежда се случва въз основа на сезоните.

Учените имат няколко теории за това, какво причинява вариациите. Например, метанът може да бъде абсорбиран и освободен от скали на повърхността в зависимост от сезона. Разбира се, по-вълнуващата теория е, че промени в количеството на метана са причинени от наличието на някакъв вид бактерии, т.е. живот на Марс, най-вероятно разположен под повърхността на планетата.

Слънцето

Слънцето

Горната атмосфера на Слънцето е много по-гореща от повърхността му

Повърхността на Слънцето (частта от слънцето, която ни заслепява, когато го гледаме директно) е екстремно гореща. Въпреки че повърхността е около 5500 градуса по Целзий,  по-малко видимата атмосфера над повърхността (известна като короната на Слънцето) може да достигне между един и десет милиона градуса по Целзий.

Короната на Слънцето е толкова слаба, че може да я видите само по време на слънчево затъмнение. Тогава защо е толкова по-гореща, в сравнение с ярката повърхност на Слънцето?

Учените не са сигурни. Една от теориите е, че явлението може да бъде причинено от милионите слънчеви изригвания с малък размер, които се появяват на повърхността на слънцето всяка секунда, като прехвърлят енергия от повърхността към атмосферата горе.

9

Слънчевата система

Нашата Слънчева система е по-различна от повечето звездни системи

Нашата Слънчева система може да е космически странник. Астрономите установиха, че повечето други звездни системи обикновено имат планети близки по размер, чиито орбити са разпределени в приблизително еднакви разстояния една от друга.

Нашата Слънчева система няма еднакви по размер планети. Просто сравнете най-големите и най-малките планети: Юпитер е с повече от 28 пъти по-голям диаметър от този на Меркурий например. От гледна точка на обема бихме могли да поберем над 24 000 планети с размера на Меркурий в Юпитер.

В допълнение, разстоянието между планетите няма нищо общо с разстоянието между планетите в другите звездни системи. Астрономите не са много сигурни каква е причината за тази уникалност на нашата Слънчева система. Някои смятат, че причината е в Юпитер и внушителното гравитационно натоварване на Сатурн.

Наистина ли съществува светлината Ашън на Венера?

Наистина ли съществува светлината Ашън на Венера?

Светлината Ашън на Венера

Светлината Ашън е хипотетична фина светлина, за която се твърди, че се вижда от нощната страна на планетата Венера. За първи път е наблюдавана през 1643 г., като осветява тъмната страна на планетата, което я прави видима за наблюдателите, които гледат през телескопи.

Тази светлина е описана като подобна на „земната светлина“, която се случва, когато слънчевата светлина, отразена от Земята, осветява тъмните части на Луната. Това има смисъл в случай на луни като нашата. Тъй като те са достатъчно близо до една голяма планета, светлината от Слънцето може да достигне до тях в странни ъгли, като се отразява от планетата, около която обикалят.

Обаче това обяснение е неприложимо за Венера, тъй като тя няма голяма луна обикаляща около нея наблизо. Астрономите са се опитвали да снимат светлината Ашън, но наблюденията са толкова необичайни и случайни, че всички опити досега са се провалили.

Много от тях дори са се отказали да се опитват да докажат, че това явление съществува. Има обаче стотици сведения за светлината Ашън – от съвременните аматьори до астронома от 17-ти век Джовани Батиста Ричиоли. Тази светлина е толкова неуловима и оспорвана, че е наречена „Лох Нес на Венера“.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори