2015 – година на завладяващи събития в Космоса

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

През настъпващата година ни очакват четири затъмнения и срещи между Венера и Юпитер. Космически сонди ще изследват Плутон, Церера и кометата Чурюмов-Герасименко.

Едно от най-ярките събития на 2015 година за любителите на астрономията ще бъде пълното слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава в Северното полукълбо в навечерието на пролетта.

Сутринта на 20 март сянката на Луната за няколко минути напълно ще покрие слънчевия диск в Северния Атлантик и Арктика. Най-голямо удоволствие от този завладяващ небесен спектакъл ще може да се получи на Фарьорските острови и Шпицберген. Частично слънчево затъмнение ще се наблюдава в Европа, Северна Африка и западната част на Русия.

Второто слънчево затъмнение никъде по Земята няма да бъде пълно. На 13 септември в Южна Африка, в южната част на Индийския океан и в значителна част от Антарктида сянката на Луната частично ще закрие Слънцето.

Две пълни лунни затъмнения

Тази година Луната два пъти ще бъде покрита от сянката на Земята. Първото лунно затъмнение ще настъпи около 12 часа световно време на 4 април.

То ще се наблюдава навсякъде, където по това време Луната ще се вижда над хоризонта – почти по целия Тихоокеански регион, в Източна Азия и в западната част на Северна Америка. Пълното затъмнение ще продължи 12 минути, а частичното, естествено – много повече – от 10,15 до 13,45 ч. световно време.

Второто пълно лунно затъмнение ще продължи от 2,10 до 3,23 часа световно време на 28 септември. Повече от час слънчевата светлина няма да попада на повърхността на Луната. Но тъй като нашата атмосфера отразява слънчевите лъчи, лунният диск ще се вижда дори по време на пълната фаза на затъмнението в медено-червена светлина (така наречената Кървава луна).

Пълното затъмнение ще се вижда по цяла Европа, в Африка, Южна Америка, в източната част на Северна Америка и по целия Атлантик. Частичното затъмнение ще продължи от 1,06 до 4,27 ч. световно време.

Две срещи между Венера и Юпитер

На 6 февруари най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер, ще се намира в най-доброто положение за годината и ще може да се наблюдава цяла нощ.

В следващите месеци Юпитер – след Слънцето, Луната и Венера – ще е най-яркото небесно светило и ще украсява вечерния небосклон, а през юли ще изчезне в светлината на Слънцето. През септември той отново ще се появи на утринното небе.

Венера от януари до юли ще се представи в качеството на Вечерница и най-добре ще се вижда в Северното полукълбо. А от февруари до юни най-близката до нас планета не може да бъде пропусната след залез в западната част на небосклона.

През юни Венера ще се приближи до Юпитер и на 1 юли ще го догони. В този ден двете най-светли планети ще се намират редом една до друга на небето. В средата на август Венера ще премине между Земята и Слънцето и след това ще се вижда сутрин.

През есента тя отново ще се срещне с Юпитер – на 26 октомври двете планети отново може да се видят заедно в западната част на небосклона преди изгрев.

Плутон чака гости от Земята

Колкото и пленителни да са срещите между Венера и Юпитер, през 2015 година може да ги засенчи най-бледата планета. Впрочем Плутон вече не се смята за планета от учените – през 2006 година този транснептунов обект беше причислен към категорията планети джуджета. А през януари същата година НАСА изпрати към Плутон сондата „Нови хоризонти“. В настъпващата година космическият кораб най-после ще се се срещне със своята цел.

На 14 юли апаратът ще прелети на разстояние около 10 000 километра от Плутон, в този момент той ще се намира на около 4,8 млрд. км от Земята. Сондата ще направи множество снимки на планетата джудже и нейните спътници и ще проведе изследване на нейната повърхност. След това отново ще изчезне в космическото пространство и до 2020 година ще търси нови обекти, намиращи се в пояса на Кайпер.

Спектакълът на „Розета“ продължава

Значително по-близо до Земята продължава своята мисия изпратената от Европейската космическа агенция сонда „Розета“. През цялата 2015 година тя ще се намира редом до кометата Чурюмов-Герасименко. Особено интересно ще бъде през август, когато кометата максимално се приближи до Слънцето.

В това време то ще я осветява пет пъти по-интензивно, отколкото в началото на годината, затова кометата се очаква да стане доста активна и да изхвърля в космическото пространство повече газ и прах. „Розета“ ще я следи от разстояние 50 километра.

Петте астрономически явления през януари

През първия месец на годината ще станем свидетели на пет големи астрономически явления – сближаване на Юпитер и Луната, източна елонгация на Меркурий, съединение на Марс и Нептун, съединение на Венера и Луната, а също затъмнение на Уран от Луната.

И така, вечерта на 8 януари при благоприятни метеорологични условия ще можем да наблюдаваме сближаването на Юпитер и Луната.

На 15 януари ще настъпи вечерната източна елонгация на Меркурий. Ще можем да наблюдаваме най-бързата планета в Слънчевата система с невъоръжено око около 30 минути след залеза на Слънцето в западната част на хоризонта.

На 22 януари след залез в югозападната част на небето ще се появи съединението между Венера и Луната.

Пак през януари на небосвода ще дефилират Нептун и Уран, които изключително рядко са видими, и на 20 януари ще се появи съединението на Марс и Нептун.

И накрая, на 25 януари ще можем да наблюдаваме затъмнение на Уран от Луната.

Възможно е учените да успеят да задействат спускаемия модул „Фила“ в наблюденията. Той кацна на кометата на 12 ноември 2014 година и направи снимки на нейното ядро. Поради недостатъчно осветяване батерията му се разреди и мисията беше спряна само след два дни и половина.

Сега „Фила“ пребивава в хибернация, но това може да се промени през пролетта, когато върху слънчевите батерии на модула ще попада повече светлина. Но може да се случи и така, че за няколко месеца пребиваване при температура -170° С детайлите на сондата са замръзнали напълно и тогава експериментите ще бъдат невъзможни.

„Розета“ и „Даун“ изучават космическото минало

В кометите добре са се съхранили материали от началния период на Слънчевата система – това са покрити с лед останки от облака, от който преди 4,5 милиарда години са възникнали Слънцето и планетите, включително и Земята.

Изследванията, провеждани с „Розета“ и „Фила“, могат да станат ключ към разбирането на това, как е възникнала нашата планета и животът на нея.

А през март изпратеният от НАСА апарат „Даун“ ще достигне още една планета джудже – Церера, смятана преди за голям астероид, и ще я изучава до края на годината. Преди три години „Даун“ изследва Веста – един от най-големите астероиди в Главния астероиден пояс.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори