През 1695 година, Едмънт Халей за първи път открива, че пълните слънчеви затъмнения записани от древните историци, не съвпадат с изчисленията за времето или мястото на тези затъмнения, правени по негово време.
Халей използва за изчисленията си новата за онова време теория на Исак Нютон за общата гравитация (1687 г.), за да определи къде и кога би трябвало да е имало пълни слънчеви затъмнения през древността и сравнява тези данни с реално наблюдаваните слънчеви затъмнения преди 2000 години.
Халей открива, че изчисленията не съвпадат със записаното от древните хроникьори и историци. Като учен, той вярва на Теорията за гравитацията и не допуска, че за изминалото време силата на гравитацията маже да се е променила. За да даде обяснение за разминаването казва, че най-вероятно дължината на един ден на Земята се увеличава, а въртенето на Земята се забавя.
Днес учените са по-категорични. Ако въртенето на Земята наистина се забавя, Луната трябва да е повишила ъгловата инерция, за да запази общата ъглова инерция на системата Земя-Луна. Тази повишена ъглова инерция за Луната би трябвало да доведе до леко отдалечаване на орбитата й от Земята, до нова орбита по която тя обикаля Земята по-бавно.
Ако преди 2000 години Земята се е въртяла малко по-бързо и Луната е била малко по-близо до Земята, теорията за слънчевите затъмнения и реалното им наблюдаване преди 2000 години биха съвпаднали.
Учените потвърждават правотата на Халей. Но той не отговаря на един основен въпрос: какво е довело до по-бавно върнете на Земята около оста си?
Гравитационното привличане от Луната е причина за океанските приливи и отливи на Земята. Тъй като плитките континентални шелфове (предимно в Берингово море) се сблъскват с високи приливи и отливи, ротацията на Земята се забавя, обясняват учените днес. По-бавното въртене на Земята води до отдалечаване на Луната от Земята.
Между 1969 и 1972 г. астронавтите от Аполо оставят на Луната няколко лазерни рефлектори. Оттогава има много опити, при които тези рефлектори са отразявали изпратени от Земята лазерни лъчи. Като се измерва времето за достигане на лазерния лъч до Луната и за неговото отразено връщане до Земята, може да се измери разстоянието до Луната съвсем точно, в рамките на няколко сантиметра.
Тези измервания показват, че Луната се отдалечава от Земята с 3.8 см на година. Отдалечаването на Луната води до намаляване на нейния диск, отразен като сянка върху земната повърхност. Това води до все по-рядко наблюдаване на пълни слънчеви затъмнения и зачестяване на частичните слънчеви затъмнения.
Когато средното разстояние на Луната до Земята се увеличи с около 23 хиляди километра, дискът на Луната ще бъде твърде малък за да скрие цялото слънце и да предизвика слънчево затъмнение в някоя част от Земята. Тогава пълните слънчеви затъмнения ще изчезнат.
Ако отдалечаването на Луната продължи със същия темп от 3.8 см годишно, това ще се случи след около 620 милиона години. Имаме още време да се полюбуваме на необикновеното природно явление пълно слънчево затъмнение.
