Едни от най-старите пещерни рисунки в света разкриват, че древните хора са имали сравнително напреднали познания по астрономия.
Пръснати из цяла Европа, пещерните рисунки не са просто изображения на диви животни, както се смята най-често. Стана ясно, че животинските символи представляват съзвездия в нощното небе и се използват, за да представят дати и да отбележат събития, като удари от комети например, предполага нов анализ.
Учени разкриват, че може би още преди 40 000 години хората са определяли времето и са имали познания за това, как позицията на звездите бавно се променя в продължение на хиляди години.
Изводите показват, че древните хора са разбирали ефекта, причинен от постепенното преместване на ротационната ос на Земята. Откриването на това явление, наречено прецедент на равноденствието, досега беше приписвано на древните гърци.
По времето, когато неандерталците вече са изчезнали и може би преди цяла Европа да бъде населена, хората са можели да определят дати в рамките на около 250 години назад във времето, показва ново проучване.
Откритията показват, че астрономическите прозрения на древните хора са били много по-големи, отколкото се смяташе досега. Именно тези знания може да са подпомогнали навигацията в открито море, която е в основата на праисторическата човешка миграция.
Учени от университетите в Единбург и Кент са изследвали подробности за палеолитно и неолитно изкуство, включващи символи на животни в обекти намерени в Турция, Испания, Франция и Германия. Те открили, че на всички места древните хора използвали един и същ метод за записване и следене на дати, основаващ се на сложна астрономия, въпреки че рисунките са отделени във времето с десетки хиляди години или се намират на хиляди километри една от друга.
Изследователите изяснили по-ранни констатации от проучване на изрисувани и гравирани камъни в един такъв обект – Гьобекли Тепе в съвременна Турция. Той се определя, като паметник на опустошителния удар на комета, станал около 11 000 г. пр.н.е. Смята се, че този удар е причина за малка ледникова епоха, известна като периода на „късен дриас“, един климатографски период на екстремно охлаждане.
Учените са декодирали и това, което вероятно е най-известното древно произведение на изкуството – Lascaux Shaft Scene във Франция. Сцената, която пресъздава умиращ мъж и няколко животни, може да отбелязва друг удар на комета, случил се около 15200 г. пр.н.е., показват изследователите.
Екипът потвърди своите констатации, като сравнява възрастта на много пещерни рисунки, чрез химическо датиране на използваните бои, с позициите на звездите в древни времена, прогнозирани и получени от сложен софтуер.
Най-старата скулптура в света, Лъвът-човек от пещерата Хохленщайн-Стадел, от 38 000 г. пр. Хр., също се оказва, че отговаря на тази древна система за отчитане на времето.
Д-р Мартин Суиттман от Инженерния факултет на Университета в Единбург, който ръководи проучването, казва: „Ранното пещерно изкуство показва, че хората са имали напреднали познания за нощното небе по време на последната ледникова епоха.
Тези открития подкрепят теорията за множеството въздействия на кометите в хода на човешкото развитие и вероятно ще революционизират начина по който възприемаме праисторическите популации“.
Това изследване е публикувано в изданието Athens Journal of History.
