Изследователи под ръководството на Йентин Лин от Академия Синика (Тайван) са използвали данните от космическите телескопи „Спицър” и WISE за анализ на картината на ръста на големите галактики и са стигнали до извода за наличието в тези процеси на общи закономерности, за които преди никой не е знаел.
„Открихме, че масивните галактики в последните пет милиарда години са стояли на диета и оттогава практически не са натрупвали допълнителна маса”, пояснява Лин. Изследването обхванало масивни екземпляри – огромни галактики, намиращи се в центровете на галактични купове, гигантски надгалактични структури, в които почетно място винаги заема най-големият представител. Обикновено тя расте най-бързо от всички, активно поглъщайки малките съседи, което астрономите понякога наричат галактичен канибализъм.
Галактичният куп включва множество – до няколко хиляди – галактики и най-масивната се явява и най-ярка. Астрономите са изучили около 300 галактични купа, светлината от които достига до нас за 13–4 млрд. години.
Според мониторинга най-ярките галактични купове са се развивали в съответствие с компютърните модели допреди 13 до 5 млрд. години. И ето че в тази точка от историята на Вселената те внезапно са прекратили поглъщането на съседи, след което техният ръст почти е замрял.
Изображенията показват два галактични купа от фиксираните от „Спицър” и WISE и анализирани в хода на изследванията.
© NASА/JPL-Caltech/SDSS/NOAO
„Нашите теории не съвпадат с това, което наблюдаваме, и повдигат нови въпроси”, коментира Лин. Действително засега астрономите не разбират защо преди 5 млрд. години сливането на ярките галактични купове е спряло. И това е ясно указание, че нашите теории за тези образувания следва да се коригират и поправената версия да обясни новите наблюдения.
Подобна корекция има и алтернатива – възможно е телескопите, включително космическите, все още да не са достатъчно чувствителни, за да фиксират редица звезди в галактичните купове. Възможно е също така ние да не забелязваме продължаването на ръста на ярките галактики в тях…
Отчет за изследването е публикуван в Astrophysical Journal, а с кратката му версия можете да се запознаете тук.
Източник: NASA
