Учените откриха древни водни канали под марсианската повърхност. Те са възстановени в триизмерна карта въз основа на изображения, получени от сондата Mars Reconnaissance Orbiter.
Според новата хипотеза, каналите имат отношение към катастрофално наводнение, случило се в последните 500 млн. г., макар че е прието да се смята, че в този период Марс вече е бил безвъзвратно сух.
Мащабът на хипотетичния потоп е съпоставим с този, който е довел до появата на Channeled Scablands в източната част на американския щат Вашингтон. „Размерът на ерозията беше недооценяван, а дълбочината на каналите е два пъти над предишните оценки – подчертава Гарет Морган от Националния музей на авиацията и космонавтиката на САЩ. – Нашата работа демонстрира важността на орбиталното радиолокационно сондиране за разбиране на това как водата е формирала повърхността на Марс.
Каналите лежат под Елизиум Планиция (Elysium Planitia) – огромна равнина на марсианския екватор и най-младата вулканична област на планетата. Стотици милиони години лавата е заливала по-древната „геология” на този регион, включително значителна част от системата канали Marte Vallis. За изучаването на последните е послужил инструментът SHARAD (Shallow Radar) на сондата Mars Reconnaissance Orbiter.
© NASA/JPL-Caltech/Sapienza University of Rome/Smithsonian Institution/USGS
Долината Marte Vallis прилича на по-древните системи марсиански канали, особено на Хриса Планиция (Chryse Planitia). Едни учени смятат, че каналите Хриса са се образували в резултат на катастрофално освобождаване на подземни води, а други са на мнение, че същият ефект може да се получи от лава. За Marte Vallis се знае значително по-малко.
Картите, съставени с помощта на SHARAD, се оказали толкова подробни, че специалистите успели да видят два стадия на формирането на каналите под Marte Vallis. Първият е с по-малко разклонения и е разположен до главния канал. Вторият етап е довел до образуването на по-дълбоки и по-широки канали.
Експертите смятат, че потоците, прорязващи тези канали, са дошли от скритата под тази част система Cerberus Fossae. Очевидно водата е акумулирала в подземен резервоар, откъдето е излязла на повърхността в резултат на тектонична или вулканична дейност.
Резултатите от изследването са публикувани в ScienceXpress.
Източник: Jet Propulsion Laboratory
