Международен екип астрономи начело с Боми Лий от Масачузетския университет в Амхърст (САЩ) използвали космическия телескоп „Хъбъл” за изучаване на галактики, съществували преди 11,5 млрд. години.
Учените открили, че те подозрително приличат на съвременните.
Анализирани били общо 1671 галактики, редица от които възникнали и съществували 2,5 млрд. години след Големия взрив – тоест на предела на възможностите на нашите уреди.
Последователността на Хъбъл разделя галактиките на елиптични и спирални. Първите са пълни със стари звезди и почти не раждат нови. Вторите, в една от които живеем ние, активно формират нови звезди, затова в тях има много сравнително млади сини, жълти и бели светила.
Защо едни галактики се различават от други, не е много ясно, но още по-неясно е защо такива различия е имало още преди 11,5 млрд. години, когато, изглежда, формирането на звезди трябвало да протича активно практически повсеместно.
Вилицата на Хъбъл в опростен вид. През 1926 г. едва ли някой дори е подозирал, че тя ще се окаже толкова универсална.
© NASA
„Това е ключовият въпрос: кога и за колко време се е формирала последователността на Хъбъл – казва Лий. – Излиза, че можем да видим последователност на образуването още преди 11,5 млрд. години.”
Спецификата на ситуацията е в това, че засега е непонятно как изобщо може да има подобно нещо. „Нашите образци ясно се делят на масивни, запълнени със (стари) червени звезди и пасивни галактики, и по-малко масивни, по-наситени със сини звезди, които активно формират нови светила”, твърди изследването.
Външните форми са станали по-изразени, но в съдържателен смисъл не са се променили толкова много.
© NASA, ESA, M. Kornmesser
Но логиката дълго подсказвала на астрономите, че елиптичните галактики са нещо от рода на „пенсионери”, преживели някога бурно звездообразуване и след това преминали към спокоен начин на живот. Спиралните съответно са същите галактики, но на младини, които при тях са се задържали.
Астрономите не успели да открият фазата, когато повечето галактики са били млади. Кога са успели да се състарят „пенсионерите”? И защо „младите” за последните 11 млрд. години не са направили същото?
„Последователността на Хъбъл определено се е формирала доста бързо… Така че сега трябва да се върнем към теориите на този процес и да се опитаме да изчислим как и защо това е станало толкова бързо”, отбелязва съавторът на изследването Мауро Джиавалиско.
Отчет за изследването е публикуван в Astrophysical Journal.
Източник: UMass Amherst
