Марсианската атмосфера вероятно никога не е била толкова дебела, за да задържа температурата на повърхността над точката на замръзване.
Макар типографията на Марс да сочи, че в далечното минало водата е заляла цялата планета, се появяват все повече свидетелства, сочещи, че тези епизоди са били краткотрайни и случайни, тоест в историята на това небесно тяло не е имало фази на благоприятни условия за живот.
Определят се следните признаци на потоци вода на Марс – слоести наноси (възможно древни езера), каньони и сложни повърхности, изваяни очевидно от големи наводнения.
Тези следи накарали учените да предположат, че студената и суха Червена планета някога е била топла и влажна. Следователно тя е притежавала доста по-мощна атмосфера, отколкото днес. Уви, планетологът Едуин Кайт и колегите му от Принстънския университет (САЩ) смятат това за слабо вероятно.
Изследователите не спорят, че в миналото е имало топли и влажни периоди, но нито един от тях не е продължил повече от няколко хиляди години. Доказателство за това са кратерите – ако Марс някога е притежавал плътна атмосфера, попадащите в нея относително малки тела биха се изпарили (както се случва това сега на Земята), но ние виждаме, че те са падали на повърхността.
Въз основа на данни от апарата Mars Reconnaissance Orbiter учените са съставили каталог на повече от 300 кратера, обхващащи 84 000 км² в района на екватора на планетата. 10% от кратерите в тази област практически не са се променили за последните 3,6 млрд. години и са с диаметър около и под 50 метра. Освен това диаметърът на около 10% от обектите, които се смятат за останки от древни кратери, не превишава 21 м.
След това изследователите провели моделиране на метеоритната бомбардировка на Марс, като използвали различни показатели на атмосферната плътност. Тъй като размерът на кратера зависи от ъгъла на сблъсък и скоростта на метеорита, диаметърът на кратера не позволява да се съди за плътността на атмосферата. Затова важен е не размерът на отделните кратери, а разпределението на размерите.
Специалистите стигнали до извода, че в древността атмосферното налягане на повърхността на Марс е превишавало днешния показател не повече от 150 пъти. Това е около два пъти по-малко от нужното за продължително задържане на температурата над точката на замръзване, подчертава астробиологът Санджи Съм от Института за космически изследвания „Синьо мраморно кълбо“ (САЩ).
„Превъзходна статия – радва се планетологът Джеймс Хед от университета „Браун“ (САЩ). – Потвърдени са изследванията, показващи, че древният Марс е бил студен.“
„Ясно е, че Марс е бил мокър, но доколко е било топло там?“, допълва ученият.
Кайт и колегите му предлагат да се смята, че понякога Марс все пак е бил топъл. Периодичните изменения в наклона на неговата ос вероятно са водили до нагряване на планетата и поява на относително дебела атмосфера.
Освен това атмосферата от време на време вероятно се е насищала с парникови газове (в резултат на вулканична активност) и газове, произведени в хода на сблъсъци с големи метеорити (енергията от силния сблъсък е способна да изпари летливите вещества в падналото тяло и в съседните породи на планетата).
Хед подчертава, че и едното, и другото явление са способни да предизвикат удебеляване на атмосферата за няколко десетилетия и дори векове. Това е напълно достатъчно на повърхността на Марс да се появи вода в течно състояние.
Според един от анализите метеорит с диаметър 200 м може да е повишил атмосферното налягане толкова, че температурата да се намира над точката на замръзване приблизително в продължение на век.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.
