Изследване, представено на международната геохимична конференция „Голдшмит“ в калифорнийския град Сакраменто, хвърля предизвикателство на традиционните представи за скоростта на движение на тектонските плочи.
Изследователи начело с проф. Кент Конди от Института по минно дело и технологии в Ню Мексико са стигнали до извода, че движението на основните континентални тектонски плочи на Земята се ускорява. „Това е доста невероятно – казва Конди. – То се отличава от мнението на повечето, тъй като Земята се охлажда и всички смятаха, че по тази причина движението на плочите може само да се забавя.“
Дрейфът на континентите е предизвикан от отделянето на топлина в недрата на планетата, който води до конвекция в мантията на Земята. Осемте големи и множество малки тектонски плочи на планетата се местят от тези конвекционни потоци.
За да определят степента на преместване на континентите в различни епохи, Конди и колегите му изучили данните за геомагнитното поле в земната кора.
Този метод се основава на това, че планинските породи, нагрети до точката на Кюри, изстивайки, „запомнят“ посоката и интензивността на магнитното поле на Земята в дадения момент. Това позволява да се разбере как се е променяло то с течение на времето. Резултатите от наблюденията на учените са публикувани в сп. Precambrian Research Journal.
Изследователите открили, че честотата на сблъсъци на континентите се е увеличила в последните два милиарда години. Те установили също така, че темпът на възникване на нови суперконтинентални форми се е ускорил, а продължителността на съществуването на океански басейни е намаляла.
„Всичко това показва, че тектониката на плочите се ускорява, а не се забавя“, казва Конди. Но причината за това ускорение според изследователя остава загадка.
До аналогичен извод е стигнал проф. Питър Каууд от университета на Сейнт Андрюс (Великобритания), който дори изнесъл доклад на тази конференция. Според изследването на Каууд и колегите му в историята на Земята е имало период на стабилност на тектонските плочи. Той съвпада по време със съществуването на суперконтинента Родиния (преди 1,1 млрд. до 750 млн. г.).
Стабилността на земната кора в епохата на Родиния се обяснява от Каууд с това, че по това време Земята вече се е охладила достатъчно. По-рано земната кора е била съществено по-гореща, а това означава, че движението на континенталните плочи възможно се е определяло не от тези закони, които действат днес.
След това, след епохата на стабилност, е станало възможно движението на тектонските плочи в съвременния му вид, по-специално възникването на зона на субдукция, при която една плоча се подпъхва под друга. Затова дрейфът на континентите отново се е ускорил.
Ученият смята, че това повишаване на тектонската активност вероятно е било причина за разпадането на Родиния и изменението на съдържанието на ключови химични елементи в атмосферата и океана. А това на свой ред може да е повлияло на еволюцията на живите организми.
