Богатият на диаманти сибирски кратер Попигай дал повод на американските учени да посетят Русия и да изяснят кое е станало причина за последното масово измиране.
В историята на Земята неведнъж са се случвали масови измирания, предизвикани от различни фактори или съвкупности.
Така например преди около 252,2 млн. години се е случило масовото пермско измиране, което често е сочено за най-великото масово измиране на всички времена, защото е унищожило 95% от обитаващите планетата видове.
А преди около 34 млн. години е настъпило еоцен-олигоценовото измиране, което в европейската наука е известно с името Великия прелом.
Независимо че не е било толкова мащабно, както останалите измирания, изследователите от началото на ХХ век спорят за неговите причини. Включително и защо то е било последното в поредицата масови измирания.
Американски учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис отишли в Сибир и установили какво именно е стояло зад еоцен-олигоценовото измиране. Изводите им са описани в статия, публикувани в сп. Geophysical Research Letters.
В Сибир изследователите изучавали ударния кратер Попигай, който се намира в Красноярския край. Диаметърът му е около 100 км, което прави Попигай четвъртия по размер кратер в света.
В района на кратера се намира най-голямото в света находище на импактни диаманти – диаманти, появили се в резултат на процеси, които съпътствали падането на небесно тяло върху Земята. Забележително е, че информацията за залежите на диаманти е била засекретена чак до 2012 година. Впоследствие учените направили предварителна оценка на месторождението им и установили, че там могат да се намират трилиони карати.
Съществуването на този кратер, както и наличието на още няколко, например ударните кратери Чесапийк и Маунт Ашмор, говорят в полза на хипотезата, според която еоцен-олигоценовото измиране се е случило поради падане на астероид. В същото време редица учени смятат, че Великият прелом се дължи на изригване на супервулкани или изменение на климата.
Сега изследователите са склонни да обвиняват в измененията на климата импактна зима – силно застудяване, предизвикано от падането на астероид на Земята. Механизмът на явлението се заключава в това, че съприкосновението на небесното тяло със земята предизвиква изхвърляне в атмосферата на огромно количество прах и различни породи, което на свой ред блокира попадането на слънчева енергия на Земята.
Преди кратерите не са били смятани за подходящ фактор, допринасящ за измиране, поради своята възраст – тъй като Великият прелом се е случил преди около 34 млн. години, а кратерите са се появили няколко милиона години по-късно.
Но сега учените имат какво да кажат. Отначало те изучили кислородните изотопи, въглерода и други елементи в породите, отнасящи се към края на еоцена и началото на олигоцена. След това съставили модел, въз основа на който успели да прояснят как се е променил климатът през епохата, съвпадаща по време с Великия прелом.
Според тях епохата е започнала със силно затопляне, което е било съпътствано от мощно застудяване. Това застудяване е съвпаднало по време с приблизителната дата на появата на кратерите, тоест с падането на астероиди.
Въз основа на това изследване учените направили извод, че причината за захлаждането е именно импактна зима.
Застудяването не е продължило дълго, след това отново е започнало затопляне. Очевидно именно поради този температурен скок са загинали всички охлюви, морски таралежи и древни китообразни.
Освен това изменението на климата е довело до това, че обитаващите територията на съвременна Европа са се придвижили към Азия, където е настъпило кръстосване между видовете. Това е допринесло за пълното измиране на много представители на ендимични видове.
Кратерът Попигай. Wikimedia Commons
„Не мисля, че сме открили димящ пистолет на местопрестъплението. Но това ще ни помогне да преразгледаме ролята на Попигай в еоцен-олигоценовото измиране“, твърди Мат Велицки, водещ автор на статията.
Изследователите възнамеряват да проведат комплексно изучаване на всички ударни кратери, чието образуване по време съвпада с Великия прелом. Последният им анализ е представен на годишната конференция по геохимия „Голдшмит 2014“.
