Атлантическият океан нараства с 4 см всяка година

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Това е така, защото тектоничните плочи, които покриват Америка, се отделят от тези под Европа и Африка. Но как точно и защо се случва това е загадка за учените, тъй като геоложките сили, които обикновено раздалечават плочите, не са много активни в Атлантическия океан.

Проучване, публикувано тази седмица се опитва да даде отговор на този въпрос. Изследването, публикувано в списание Nature, предполага, че ключът към разширяването на Атлантическия океан се крие под голяма подводна планинска верига в средата на океана. Този набор от подводни върхове е известен като Средноатлантическия хребет и разделя Северноамериканската плоча от Евразийската плоча и Южноамериканската плоча от Африканската плоча.

Изследователите, които стоят зад проучването, установяват, че материалът дълбоко в Земята се издига към повърхността под Средноатлантическия хребет, като по този начин разпъва плочите от двете страни на разделението.

Хребетът има център, вграден във втвърдена обвивка, като се състои от 2600 км дебела полутвърда мантия, която обгръща супер горещо ядро. Най-горният слой е с дебелина само около 32 км земна кора, която е разпокъсана от тектонски плочи, които си пасват като пъзел. Тези плочи сърфират на върха на мантията, движейки се, докато по-горещ, по-малко плътен материал от дълбокото земно поле се издига към кората и по-студен, по-плътен материал потъва към ядрото. Този процес, известен като конвекция, обикновено се случва, когато две плочи се сблъскат и едната попадне или потъне под другата.

Като цяло, всяко изтичане на материал под тектонски граници като Средноатлантическия хребет обикновено започва от част от мантията, много близо до повърхността на Земята, на около 3 км под кората. Материалът от долната мантия, частта, която е най-близо до ядрото, създава налягане пръсвайки кората.

Новото проучване установи, че Средноатлантическият хребет е гореща точка на конвекция. Изследователите са измерили геоложката активност в рамките на около 1000 км. Те са пуснали 39 сеизмометъра под вълните през 2016 г., след което ги оставят за една година, за да събират данни от земетресения по целия свят. Сеизмичните вълни, отразяващи се в материал в земното ядро, предлагат на учените да надникнат в случващото се в мантията под Средноатлантическия хребет.

Групата установява, че магмата и скалата от дълбочина около 700 км под кората, могат да пробият пътя си към повърхността. Това издигане на материала е това, което раздалечава тектоничните плочи и континентите над тях със скорост от 4 сантиметра годишно.

„Издигането от долната към горната мантия и чак до повърхността, обикновено се свързва с локализирани места на Земята, като Исландия, Хавай и Йелоустоун, а не с хребети в средата на океана“, казва Матю Агис, сеизмолог от Университета Tre в Рим и съавтор на новото проучване. „Това прави този резултат вълнуващ, защото беше напълно неочакван.“

Често материалът, който се опитва да си проправи път от долната към горната мантия, е възпрепятстван от ивица плътна скала, известна като преходна зона на мантията, между 400 и 650 км дълбочина.

Но Агис и колегите му изчисляват, че под Средния Атлантически хребет температурите в най-дълбоката част на тази преходна зона са по-високи от очакваните, което прави зоната по-тънка в този район. Ето защо материалът може да се издигне до дъното на океана по-лесно, отколкото в други части на Земята.

Откритието помага за решаването на дългогодишен геоложки пъзел. Изследователите знаеха, че океаните се разширяват и свиват с различни темпове. Те също така знаеха, че плочите се раздалечават най-забележимо в зоните на субдукция, които обикновено се срещат в активните континентални граници – където границата между континент и океан също е граница на тектонична плоча. Ето защо Тихият океан се разширява по-бързо от Атлантическия океан: по-голямата част от Тихия океан се намира на върха на една тектонична плоча и границите му се изравняват почти идеално с континенталните от източната и западната страна, Северноамериканските и Евразийските плочи. Субдукцията на тези граници причинява земетресения и вулканични изригвания, които характеризират подходящо наречения регион „Огнен пръстен“.

Атлантическият океан обаче се намира на върха на четири основни плочи с граници, които не съвпадат с континенталните граници – границите се срещат в средата на океана. Така че учените не бяха наясно как се разширява морското му дъно. Новото изследване предполага, че издигането на материал от дълбокото покритие на мантията може да бъде двигателят на това разширяване на Атлантическия океан.

Катрин Рихърт, геофизик от университета в Саутхемптън и съавтор на новото проучване, заявява, че този процес е започнал преди 200 милиона години. Но някой ден скоростта на разширяване може да се ускори.

„Най-вероятно скоростта ще остане същата през целия ни живот. Въпреки това е вероятно скоростта да се промени в продължение на милиони години, защото е варирала в миналото“, казва Райхърт пред Insider.

Публикувано в Business Insider.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Процеси

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори