Езикът на честотата и формите – звукова геометрия

„С помощта на съвпаденията Бог запазва анонимността си.“

Алберт Айнщайн

Казват, че ако някога съществува единен универсален език, то по-скоро той би имал математически закони, геометрични модели, изобразяващи енергията и честотата на вибрациите.

Може би такъв език вече съществува на Земята?

Възможно ли е в продължение на хиляди години ние по някакъв начин да сме участвали в процеса по създаване на тази нова форма на предаване на информация, и ако да, то каква точно информация може да се предава с нейна помощ? Може би такава, която е невъзможно да се предава по друг начин.

В търсене на отговори да се подготвим към постоянните неочакваности на времето и пространството и да отворим очите и ума си, за да видим невероятните, но убедителни съвпадения, а след това да се постараем да видим отстрани, че строителният материал на Вселената са математически закони, пространствени честоти и универсален език за програмиране на всичко съществуващо.

Но преди да се отправим на пътешествие, нека се спрем в сегашното време, за да обърнем внимание на обичайните начини, чрез които измерваме света около нас. Това е важно, тъй като ще ни даде отговор на въпросите, защо не можем да измерим някои неща с наличните ни модели.

Като начало нека разгледаме начина, с чиято помощ измерваме времето. Общоприетата минимална единица за време е една секунда и всеки от нас знае, че 60 секунди правят една минута, а 60 минути – един час. После с тези часове делим дните, които се събират в месеци, години, столетия, хилядолетия и така нататък.

Нека се спрем на цифрата 60 и да се върнем към геометрията. Независимо дали тя е двуизмерна, или триизмерна, нейните основи лежат върху математическата цифра 60. Кръгът, състоящ се от 360 градуса, е максимално разгърнатата геометрична форма. Той носи в основата си всички съществуващи ъгли и формули, от него може да се създаде всяка, дори виртуална форма, която е способен да си представи човешкият мозък.

Сега да надникнем по какъв начин различните култури са изчислявали и групирали предметите наоколо. Виждаме, че повечето от тях са строили традициите си на числото 12. 12 единици в дузината, 12 месеца в годината, 12 дюйма в един фут, 12 знака в Зодиака. Невероятно е, че множество велики митове, разказващи за богове, наброяват именно 12. Самите ние често използваме това число, когато описваме някое събитие.

Разстоянието до вашия град може да бъде измерено в метри, крачки, дни или всякакви други единици, но когато става дума за измерване на нашата планета, ни се налага да използваме основни единици – километри, минути или геометрични градуси. Забелязвате ли вече взаимовръзка?

Ние често използваме числата 12 и 60. Но свързани ли са по някакъв начин те помежду си? И ако да, то как? За да разберем това, нека се върнем 5000 години назад и да навестим древните шумери и тяхната култура Месопотамия. Това е именно мястото, откъдето води началото си математиката, в чиято основа лежат 12 и 60.

Системата за изчисления е измислена от тази цивилизация, изобретила първата писменост въз основа на ставите на пръстите. Всички кокалчета на четирите пръсти на едната ръка правят числото 12. Ако ги умножите по броя на пръстите на другата ръка, получавате 60.

И до днес учените спорят по какъв начин съвременното човечество се е сдобило с тази информация, но най-интересното е, че древните шумери нееднократно са споменавали, че са получили тези знания от „дошли от небесата“, които те наричали анунаки. Кои всъщност са били тези анунаки, е неизвестно и досега, но очевидно преди 5000 години те донесли на Земята математическа система, която използваме и до днес. Различните ѝ вариации се строят на шумерската система 12–60.

Сакралната геометрия на Питагор

Сега да се пренесем напред във времето и да открием други ключови моменти от историята. Какви цифри, модели и синхронизми са се появили в други култури“ През шести век пр.н.е. на гръцкия остров Самос легендарният математик Питагор е основал школа по философия, математика, музика и – разбира се – геометрия. Питагор не се е опитвал да създаде геометрията наново, а да я насочи в ново русло. Особено това се отнасяло до музиката.

Например той направил откритие, че ако се докосне натегната струна, тя издава нота, а ако тази струна се разполови, то тя издава същата нота, само че два пъти по-високо. С помощта на тази находка Питагор записвал ноти с помощта на цифри, основани на чиста квинта, което в резултат е довело до създаването на корените на цялата съвременна музика.

Най-важното – тези открития били осъществени с помощта на математиката и дори на звуците била присвоена определена числова последователност, в зависимост от височината на тяхната вибрация. Това създало музикалната скала.

Използвайки петицата, започвайки от цифрата 1, той стигнал до 27, а за да открие някоя нота, но два пъти по-висока по височина, той просто я умножавал по 54. Получавало се 108, 216, 432 и така нататък. Ако някога сте чували за такова понятие като Питагорова система, знаете, че числото 432 се явява много важно. За самия Питагор, разбира се, това число не означавало повече от всяко друго, то за нас, които търсим универсалния език на Вселената, построен на математика и вибрационни честоти, това откритие представлява интересен пласт от съвпадащи доказателства.

Съществуват редица древни инструменти, като се започне с тибетските пеещи чаши и се завърши с флейтите на американските индианци, които имат един тон с честота на вибрация 432 цикъла в секунда. Но което е още по-интересно, Питагор никога не е изчислявал вибрационните цикли, за на намери тонът на числото 432. Това се получавало от само себе си.

Освен това в продължение на столетия повечето съвременни музикални инструменти също били настроени на честота 432. Как тази цифра е станала крайъгълен камък и най-вече – защо? Ето къде започва великата загадка. За да отговорим на този въпрос, да се върнем на Питагор и да разгледаме друга област от неговите изследвания – геометрията.

Едва ли ще бъде преувеличено да кажем, че Питагор и дисциплините, изучавани от него, геометрията и математиката, в основата си съдържат ключа към всичко живо. Да погледнем четирите основни геометрични фигури – кръг, триъгълник, квадрат и петоъгълник. Във всеки от тях има ъгли, които се измерват в градуси. У всека от формите има неизменна цифра на сумите от всички ъгли. Например при триъгълника тя винаги е 180 градуса, при кръга и квадрата – 360, за петоъгълника – 540.

Тези цифри могат да ни разкажат нещичко. Да ги поставим в друг ред. Забелязвате ли, че се намират в съседство с тона 432? Освен това те се събират в деветка, како и 432.

Като експеримент да разгледаме какви числа се намират в основните геометрични фигури, а след това да преведем тези числа във вибрационен цикъл и да чуем какви звуци издават.

Да видим какъв звук издават 180-те градуса в триъгълника.

А ето квадратите и кръговете с 360 цикъла в секунда. Звукът се повишава с октава.

Колкото до петоъгълника, неговият звук е 540. Той звучи като чиста квинта за двете предишни фигури. Интересно. Що за тонове са това? Това е Фа мажор. Тя се явява циста квинта за До мажор.

Продължаваме нататък. Как звучи шестоъгълник със сума на ъглите 727? Също Фа мажор.

А ето и седемъгълник със сума на ъглите 900 градуса. Ла мажор. Не е нужно да я използваме, за да получим акорда Фа диез мажор в прекрасната тричастна хармония.

В заключение – осмоъгълник. Сумата от ъглите му е равна на 1080. Още едно До мажор.

Неочаквано, но геометрията може лесно да се обозначи с музика. Нейните ноти създават най-прекрасни звуци. Съвършеният тричастен мажорен акорд в тоналността Фа мажор.

Сакралната геометрия на Платон

Не е ясно защо човечеството не е обръщало внимание на тази информация в продължение на векове. Може би не е съществена? За прочутия философ и математик Платон тя е била много съществена.

Платон преобразувал двуизмерната геометрия в триизмерна. Той пръв забелязал, че природата може еднакво да се изрази с помощта на ноти, листенцата или спиралите на морските раковини. Всички те са построени от математически 3D схеми.

В резултат Платон бил завладян от идеята да открие проста триизмерна форма и в края на краищата го е постигнал. Ние наричаме това Платонови тела. Всъщност тези форми представляват простите строителни елементи на Вселената, от които са създадени клетките както на човека, така и всички природни частици. Нека видим вписват ли се те и ако да, то как в нашите „геометрични ноти“.

Например фигурата на тетраедъра, чиито страни се състоят от четири триъгълник. Както направихме по-рано, да съберем сумата от ъглите на всички триъгълници. Получава се числото 720. Както беше установено по-рано, то съответства на Фа мажор.

Следва фигурата куб. Съставящите го квадрати по 360 градуса всеки правят сумата 2160. Чуйте как звучи. 2160 съответства на До мажор. Още ще се връщаме към това число, тъй като то възниква и в няколко други области.

Октаедър. Състои се от 8 триъгълника, сумата на ъглите е равна на 1440, което съвпада със същата Фа мажор, само че по-високо по скалата.

Икосаедърът е съставен от 20 триъгълника. По този начин числото му е 3600. Тъй като на 3600 вибрационни цикъла се равнява нотата Ла мажор, необходимо е тя да се съедини с нотата Фа мажор по следния начин.

Дотук можем да заключим, че триизмерната геометрия може да бидъ изобразена, озвучена с помощта на ноти, намиращи се в акорда Фа диез мажор. Могат ли тези данни да се разглеждат като част от сакралната геометрия?

Цветето на живота

За да отговорим на този въпрос, ще нарисуваме конструкцията, наречена Дърво на живота. Ако я повторим, тя се превръща в символ с името Семейството на живота, а след това – в Цветето на живота. Последното се описва в почти всички свещени писания на Земята.

Да започнем с обикновен кръг от 360 градуса, който звучи във Фа мажор. След това рисуваме втори кръг, което ни дава вече 720 градуса, друг Фа мажор. Третият кръг прави сумата 1080 и затваря фигурата на чиста квинта До мажор.

4 кръга са 1440, тоест Фа мажор, пет кръга, или 1800 градуса – Фа мажор, шестият кръг носи звук на чиста квинта До мажор.

Невероятно! Буквално чуваме звук, засекретен в Цветето на живота, символ, който хиляди години вълнува умовете на хората!

На дадения етап имаме двуизмерна геометрия, триизмерна геометрия и дори сакрална геометрия, която успяхме да изразим с различни вариации на нотата До можор.

Как се е получило така, че тези знания не са известни на всички? Как хората са пропуснали тази фина взаимовръзка? Има три обяснения.

Първото е, че или случайно, или умишлено музикалните инструменти вече не се настройват на честота 432 цикъла в секунда, а на 440.

Второто – съвременните тунери са създадени под съвременни инструменти, което вече не съвпада с музикалната скала на Питагор.

Трето – методите за настройка на инструментите, изискващи сверяване с геометричните фигури, са построени по-скоро на математическа скала, отколкото на математически коефициенти. Ако тези скали имаха имена, то биха се наричали нещо от рода на „фактор 9“, тай като числото 9 се среща не само като сума от всички ноти на скалата, но и като число, което „движи“ нотите нагоре или надолу.

Например, ако започнем с нотите Ла и 216-и цикъл, само ще трябва да прибавим деветка и ще получим всяка нота от дадената октава.

Внезапно се оказва, че дори на тази математическа скала откриваме ВСИЧКИ наши загадъчни геометрични числа. Само че съвременната система на настройка 440 не използва нито едно от тях.

Нека за миг се върнем към тези числа и спрем внимание на едно от тях: 2160. Цифрата, изобразяваща куб и символа на Дървото на живота. Вероятно сте забелязали, че без нула тази цифра се превръща в друга загадъчна цифра – 432. Това е изключително важно наблюдение.

Сакралната геометрия на маите

Любопитно е, че 432 продължава да се появява в множество други големи скали. За да открием доказателства за това, ще се пренесем от времената на Платон към разцвета на цивилизацията на маите.

Преди около 5000 години маите са произвели най-изтъкнатите астрономи на цялата Земя. Тяхната концепция за цикличността на времето е довела до многобройни и невероятни открития. Точно изчисление на годините, точни дати на смените на сезоните, дори данни за слънчевите и лунните затъмнения… Но най-вълнуващото откритие е денят на равноденствието. Той дава сведения за земната ос.

По неведоми начини маите са получили данни за това, че точно 25 920 години са необходими на оста на Земята, за да опише пълен кръг на небето. Маите са наричали този цикъл прецесия на равноденствията. Той се дели на 12 велики епохи, всяка от които продължава 2160 земни години.

Как ви се струва фактът, че диаметърът на Луната, ако той се измери в мили, е равен… да, на 2160.

И накрая – погледнете какво се случва, ако приложите просто деление на това число. Разделете го на две – 1080. Сборът от ъглите на осмоъгълника. Разделете го на 3 – 720, сумата от ъглите на шестоъгълника. Разделете на 4 – 540. Сумата от ъглите на петоъгълника. Разделете го на 5 – да, досетихте се! 432. На 6 се получава сборът от ъглите на квадрата и кръга.

Всичките Фа мажори и До мажори и нашето число 432, ако ги смесим в едно, трябва да ни помогнат да разгадаем великата загадка на Вселената.

Вероятно е необходимо да анализираме това число по-детайлно. Както вече беше казано, нашият най-близък съсед, Луната, има диаметър 2160 мили, а 216 е половината на 432.

Още един огромен обект на небето е Слънцето. Знаете ли, че диаметърът му е 864 000 мили? Невероятно че цифрата на Луната е два пъти по-малка от числото 432, а на Слънцето – два пъти по-голяма от 432.

Вероятно знаете колко секунди се съдържат в денонощието –86 400. Тоест 43 200 секунди в 12-те дневни часа и 43 200 секунди в 12-те нощни часа.

Да отидем още по-далече- Да вземем 360-градусовия кръг, тъй като Слънцето и Луната също са кръгове, и да ги умножим по 12 земни часа. Получаваме 4320.

И още. Знаете ли кое число на квадрат с точност до 0,1 се използва за измерване на скоростта на светлината? 432.

Какво значи всичко това? Всички тези несвързани помежду си явления – оборотите на земята, времевите мерки, размерите на небесните сфери, геометрията на звуковите честоти… Защо те през цялото време са свързани с едни и същи цифри?

За да разберем отговора на този въпрос, е необходимо да преминем към общия знаменател. Да се отправим отново 5000 години назад към древните шумери и тяхната система за изчисление 12–60. Тъй като от тях получихме дюйми и футове, секунди и минути, понятието за 360-те градуса в геометрията.

Сакралната геометрия на анунаките

„Дошлите от небесата“ анунаки запознали човечеството със системата за изчисление, която дава ключ към разгадаването на най-великите съвпадения във Вселената. Може ли числото 432 наистина да се явява извор на висш език, на който говори всичко съществуващо? И ако да, то проследили ли са анунаките, че земляните не са пропуснали важността на числото 432 в своята жизнена матрица?

Има една любопитна история, за която можем да се хванем в търсене на разгадката. Джордж ван Тасел, небезизвестен авиационен инженер, е споменавал, че веднъж се срещнал с извънземни същества в началото на 50-те години. След тази среща Ван Тасел станал притежател на универсална математическа формула, която може да се използва във всяка област на човешките знания, като се започне от пътешествията във времето и се завърши с изцелението от болести с помощта на звук.

Тази формула той прилагал при строителството на колежа за световна мъдрост Интегратрон в Калифорния.

Тази формула изглежда по следния начин:

F = 1 / t,

Тоест честотата се равнява на единица за нещо, разделена на единицата за време

Какво ще стане, ако вместо единицата поставим най-голямата стойност на нашата планета? Например числовата стойност на една „велика година“ на маите, равна на 25 920 години. А под единицата за време във формулата поставим най-универсалната цифра – 60. Получава се такава формула:

Честотата е равна на 25 920 делено на 60.

Готови ли сте за резултата?

432.

Оказва се, че това число се явява ключово не само в настройката на музикалните инструменти, но то също се явява и таен знак, около който се върти цялата Вселена.

След като открихме множеството съвпадения, свързани с матрицата 432 и шумерската система за изчисления, все пак бихме искали да открием още някакви доказателства за съществуване на тази парадигма у други древни цивилизации. Вероятно такива доказателства съществуват.

Да вземем шумерското 12 и да го повдигнем на квадрат. Получаваме 144. Това число се намира в нашата скала, която нарекохме по-рано „фактор 9“. Увеличавайки размери, откриваме числото 1440, след това – 144 000. То се среща във всички ъгълчета на света, на най-неочаквани места и явления.

Великата пирамида в Гиза е построена точно от 144 000 гладки каменни блока. При древните маи това число също винаги е налице. 144 000 дни са правили 394 години – цикъл, след който броенето започвала наново. В Библията всеки може да откъсне откъс, в който се казва, че един ден на Земята ще останат 144 000 избрани, спасени от земния апокалипсис.

Сакралната геометрия на масоните

Без съмнение това загадъчно число фигурира в много културни наследства и дори религиозни движения. Особено място за него се отделя и у масоните, едно от най-тайнствените общности в света.

Първите от масоните трябвало да пазят в най-строга тайна информацията за скалата „фактор“ и ключовото число 432, също и за числото 144 000. Масоните отделяли специално внимание на числата 3 и 13. Може би те също ще ни разкажат нещо.

Например, ако разделите 144 000 на 432, ще получите 333, запетая три, три, три до безкрайност. Или погледнете обратната страна на купюра от 1 долар. В тази легендарна недовършена пирамида се крие любопитна тъждественост. Тя е построена от 13 стъпала, а ако числото 13 се умножи по 33,3, то се получава 432 и 9.

Дори формата на пирамидата с плосък връх, наричана понякога Зикурат, изглежда сякаш някой първо е нарисувал четирите точки долу, а след това две над тях и още две над тях, а след това е съединил тези точки, за да разкрие тази култова фигура.

Не можем да не споменем, че корен квадратен от нашата скала „фактор 9“ е три тройки.

На кого още е било известно числото 432?

Неочаквано, но отговорът е – индусите. Големият цикъл от време, наричан Кали-Юга, продължава точно 432 хиляди години.

Всъщност 432 възниква в такова много различни структури и митове, от Стоунхендж до египетските пирамиди, че писателят Джоузеф Камбъл го нарича най-важната мистична цифра в историята на човечеството.

И накрая да си изясним най-основния въпрос! Защо са ни необходими всички тези знания? Какво означават всички тези закономерности и съвпадения? Една от причините може да е това, че през всичките години на нашето съществуване ние сме били водени от някакви скрити подсъзнателни данни, които в крайна сметка са излизали на бял свят във вид на честоти, математика, време, пространство и геометрия.

Напълно е възможно тези синхронизирани, свързани помежду си числа, форми и ноти да представляват основата на новия универсален език, който още не ни е по силите да разберем. Този език може да се окаже най-важният, който някога е владеело човечеството.

Само времето ще покаже.

Как да го използваме? С кого ще общуваме?

Преди хиляди години пророци, шамани и ясновидци от всички ъгълчета на земното кълбо са предсказвали появата на герой, който ще насочи хората към по-високо ниво на съзнание. В зората на епохата на Водолея и началото на новия цикъл на маите… това може да се случи.

„Ако искате да разберете тайните на Вселената, мислете в единици за измерване на енергия, честота и вибрации“.

Никола Тесла