Следващата седмица вниманието на астрономите от цял свят ще бъде приковано към гигантски астероид. Но причината не е, че той представлява опасност за Земята.
Таутатис (4179 Toutatis) е с дължина 4,46 км и ширина 2,4 км и е един от най-големите астероиди, забелязани около Земята. На 12 декември той ще премине на 6,9 млн. км от нас (над 18 пъти разстоянието от Земята до Луната).
Астрономите се интересуват как се върти тялото на подобна форма. Майкъл Буш от Националната радиоастрономическа обсерватория в САЩ е изучавал данните за астероида, получени по време на предишните му визити (те се случват на всеки четири години) и казва: „Той се мята, тоест върти се около надлъжната ос, извършвайки кръгови движения, буквално като жироскоп (това явление е известно като прецесия).
Буш и колегите му планирали да уточнят модела на въртене на Таутатис, създаден през 1996 г., но междувременно станало ясно, че само анализът на данните от 2000, 2004 и 2008 г. не е достатъчен. Всеки път, когато астероидът приближи към Слънцето или Земята, те леко го привличат към себе си, променяйки въртенето му. Ефектът е много малък, но за дългите години той се е сумирал. Само след като учените успели да отчетат тези промени, те успели да получат нов, уточнен модел. И той показал как се разпределя масата на астероида.
Таутатис едновременно прилича на шушулка от фъстъци и (под определен ъгъл) на несръчно направен снежен човек. Той е дълъг и тесен, с две ясно обособени части с различен размер. Екипът на Буш е изяснил, че и масата на обекта е разпределена неравномерно, свидетелствайки за сложна вътрешна структура. Възможно е формата му да е такава резултат от сблъсък с по-малко тяло. Напълно е вероятно самият Таутатис да представлява два срещнали се и слепили се обекта.
Има и такова мнение: странната форма на астероида е в резултат на YORP ефекта*, който обяснява как под действието само на слънчевата светлина астероидът може да започне да се върти. Вятърът, духащ в неговите „перки“, го задвижва, пояснява Дан Ширс от Колорадския университет, изучаващ Таутатис вече почти 20 години. Същото се случва, когато фотоните попадат върху неравното му тяло, принуждавайки го да се върти по-бързо. Ширс смята, че в даден момент астероидът е придобил такава скорост, че е започнал да изхвърля материал в Космоса, в резултат на което едното тяло се е превърнало в две. С времето те са се забавили и са се съединили, след което всичко е започнало отначало.
Източник: National Geographics
––––––
*Ефект на Ярковски–О’Кийфи–Радзиевски–Падак (или YORP ефект) е изменението на скоростта на въртене на малки астероиди с неправилна форма под действието на слънчевата светлина. YORP ефектът е едно от проявленията на ефекта на Ярковски, негова по-широка вариация, отчитаща допълнителни фактори, влияещи на тялото в космическото пространство. Ефектът на Ярковски за първи път е формулиран от Иван Ярковски през 1900 г. и се състои в това, че едната страна на астероида се нагрява от слънчевите лъчи повече от другата. В резултат започва да действа естествена реактивна сила, постъпваща откъм нагрятата страна на астероида.
