Психиатър от Денвър, който вярвал, че може да запечата на лента човешките мисли, провел серия експерименти с фотоапарат „Полароид“ през 60-те години на миналия век.
Д-р Жул Айзенбуд и неговият доброволец, бившият пиколо Тед Сериос, се опитали да докажат, че психическата проекция е способна да се появи на филм.
Всички експериментални снимки днес се съхраняват в Специална колекция на университета на Мериленд, окръг Балтимор. Наскоро те са цифровизирани и сега всеки може да разгледа резултатите от експеримента и да реши за себе си вярва ли в „мислографията“.
„Партенон“ (1965), образ от колекцията мислографии на Тед Сериос, направен от Жул Айзенбуд.
Кураторът и организатор на изложбата от снимки през 2011 година Емили Хоувър заявила, че тези снимки се явяват нещо като възпроизвеждане на опит за снимане на призраци – когато привиденията се появявали на снимки от XIX век благодарение на многократна експозиция или наслояване на изображения върху основната снимка.
„Снимка на дух“, на която уж е запечатан призракът на Ейбрахам Линкълн до съпругата си Мери Линкълн, направена от Уилям Мамлер (1869).
Използването на снимки като посредници между нашия и отвъдния свят има дълга история. Случаят с Тед Сериос е уникален, тъй като за създаването на образна поредица е прилаган фотоапарат.
Апаратът „Полароид“ моментално създава снимката, като премахва възможността за измама.
Тед Сериос и доктор Айзенбуд работили три години над експеримента. Придържайки така наречената „джаджа“ (хартия, сгъната на тръба в началото на всеки експериментален сеанс) пред лещата на фотоапарата, Сериос насочвал обектива към челото. Експозицията ставала по сигнал на Сериос.
Първите му снимки изобразяват обект или място, което не е присъствало на експеримента. Втората група са така наречените нормални и изобразяват това, което всеки очаква да види на снимката – лицето и раменете на Тед, както и част от мебелите зад него. Всички останали снимки по странно стечение на обстоятелствата се оказали напълно черни или бели.
Тед твърдял, че при снимането не е виждал никакви образи в главата си. Но това повече приличало на някакъв портал, през който тази информация или образи преминавали.
В реката (1965)
Впоследствие всички получени резултати са намерили отражение в книгата на Айзенбуд „Светът на Тед Сериос: мислеграфски изследвания“. Книгата получила широко признание, но в същото време породила голям брой скептици, които не споделяли възгледите на психиатъра за мислографията, независимо че Айзенбуд приложил значителни усилия за отчитане на променливите, които може да сочат за мошеничество.
Освен това тези снимки представляват голям интерес за парапсихологията, тяхната роля в историята на изкуството и безсъзнателното също представлява безспорна ценност.
Един от подходите се заключавал в опит за създаване на образ чрез проникване в подсъзнанието. Тед работил в същия дух – неговите образи възниквали от подсъзнанието или поне преминавали през него.
Мислография, 1964
Свръхестествени или не, тези снимки с техните странни неясни образи, които възникват като фигури в мъгла, все пак имат нещо хипнотично.
Освен паранормалните и „нормалните“ снимки в архивите на университета се съхранява и 16 мм филм от самия експериментален сеанс.
„Ако не вярвате в паранормални явления, тези и други материали доста убедително доказват, че Тед не се е занимавал с мистификации, а работата му заслужава висока оценка“, отбелязва Емили Хоувър.
Колекцията с мислографии се намира тук.
