Изненадващи разкрития за хуните: може да не са били чак толкова страшни

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

820px-ChartaPannoniae2
Ивайло Красимиров

За древните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били истинска катастрофа. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните жители са ги наричали „вероломни получовеци“, а техния вожд Атила е имал прозвището „бич Божи за Земята“. Наричали са ги още „нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни“. Дълго време след края на войните с хуните, те са били обвинявани за разпадането на Римската империя и за тъмните времена които са последвали разпада.

Според Сузане Хакенбек, археолог от Кеймбридж този поглед към хуните е едностранен, прекален и по-скоро се е превърнал в клише. Хакенбек е анализирала останките на близо 200 души живели през пети век в днешна Панония, Унгария. Като изследват намерените кости и съдържащите се в тях елементи, Хакенбек и нейните колеги правят изводи за това, че в този район всъщност хуните са живели заедно с местното население. Откритията им са изненадващи. Въпреки че хуните са воювали с Рим, обикновените хора по границата между двете империи са съществували относително мирно заедно и дори са се кооперирали в много дейности. В различните кости, намерени при древни погребения в Панония са открити различни елементи, доказващи различен начин на живот – при едни, че са били земеделци, при други, че са номади.

Анализите на Хакенбек стъпват на постулата „ние сме това, което ядем и пием“. Различният начин на хранене оставя характерни знаци в изотопите на въглерода, азота и стронция съдържащи се в човешките кости. Елементите са в различно съотношение и с различна маса.

Номадските хунски племена са се изхранвали главно с месо, мляко и значително по-малко просо. В техните кости учените са открили високи дози на азот 15, който се намира в месото, а също и изотоп на водород, характерен за просото. За разлика от тях, при костите на отседналото население са открити по-големи количества от въглерод, говорещ за преобладаващо хранене с плодове, зеленчуци и жито. Елементът стронций, който се разтваря в питейната вода и се отлага в емайла на зъбите, е помогнал на изследователите да установят родното място на древните хора и да се види колко са пропътували до последното си местонахождение. Наред с това, някои от черепите имат белези на променена форма, показваща, че са на хуни, които са имали обичай да променят черепите на децата, като ги пристягат и овързват.

Изотопно изследване на древното гробище в Панония показва, че в този район са живеели смесени племена. Изглежда че някои от хуните са се установили при земеделските племена и са престанали да бъдат номади. В други случаи части от земеделците са се присъединили към номадските племена и са воювали с римляните. Според Хакенбек тези данни показват, че в граничните райони хората са обменяли знания и умения, въпреки водените войни. Според археолозите в това отношение Панония е уникален район, който е пресечен от много реки, даващи възможност за бърз транспорт, като районът е бил подходящ както за земеделци, така и за пастири.

За смесването между хора живеещи в пределите на Римската империя с хуни – нашественици говори и намерен писмен документ, от който става ясно, че поданик на Рим е предпочел живота при хуните. Емисар на римляните изпратен до водача на хуните – Атила през пети век описва, че в неговия дворец е видял бивш римски търговец. Първоначално той бил пленник, но дори след като откупът искан за него бил платен, той предпочел да остане при хуните.

Категории на статиите:
Археология

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори