За древните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били истинска катастрофа. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните жители са ги наричали „вероломни получовеци“, а техния вожд Атила е имал прозвището „бич Божи за Земята“. Наричали са ги още „нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни“. Дълго време след края на войните с хуните, те са били обвинявани за разпадането на Римската империя и за тъмните времена които са последвали разпада.
Според Сузане Хакенбек, археолог от Кеймбридж този поглед към хуните е едностранен, прекален и по-скоро се е превърнал в клише. Хакенбек е анализирала останките на близо 200 души живели през пети век в днешна Панония, Унгария. Като изследват намерените кости и съдържащите се в тях елементи, Хакенбек и нейните колеги правят изводи за това, че в този район всъщност хуните са живели заедно с местното население. Откритията им са изненадващи. Въпреки че хуните са воювали с Рим, обикновените хора по границата между двете империи са съществували относително мирно заедно и дори са се кооперирали в много дейности. В различните кости, намерени при древни погребения в Панония са открити различни елементи, доказващи различен начин на живот – при едни, че са били земеделци, при други, че са номади.
Анализите на Хакенбек стъпват на постулата „ние сме това, което ядем и пием“. Различният начин на хранене оставя характерни знаци в изотопите на въглерода, азота и стронция съдържащи се в човешките кости. Елементите са в различно съотношение и с различна маса.
Номадските хунски племена са се изхранвали главно с месо, мляко и значително по-малко просо. В техните кости учените са открили високи дози на азот 15, който се намира в месото, а също и изотоп на водород, характерен за просото. За разлика от тях, при костите на отседналото население са открити по-големи количества от въглерод, говорещ за преобладаващо хранене с плодове, зеленчуци и жито. Елементът стронций, който се разтваря в питейната вода и се отлага в емайла на зъбите, е помогнал на изследователите да установят родното място на древните хора и да се види колко са пропътували до последното си местонахождение. Наред с това, някои от черепите имат белези на променена форма, показваща, че са на хуни, които са имали обичай да променят черепите на децата, като ги пристягат и овързват.
Изотопно изследване на древното гробище в Панония показва, че в този район са живеели смесени племена. Изглежда че някои от хуните са се установили при земеделските племена и са престанали да бъдат номади. В други случаи части от земеделците са се присъединили към номадските племена и са воювали с римляните. Според Хакенбек тези данни показват, че в граничните райони хората са обменяли знания и умения, въпреки водените войни. Според археолозите в това отношение Панония е уникален район, който е пресечен от много реки, даващи възможност за бърз транспорт, като районът е бил подходящ както за земеделци, така и за пастири.
За смесването между хора живеещи в пределите на Римската империя с хуни – нашественици говори и намерен писмен документ, от който става ясно, че поданик на Рим е предпочел живота при хуните. Емисар на римляните изпратен до водача на хуните – Атила през пети век описва, че в неговия дворец е видял бивш римски търговец. Първоначално той бил пленник, но дори след като откупът искан за него бил платен, той предпочел да остане при хуните.
Стрaшни сa били зa врaговете си. Но не сa били дивaци зaщото в Aзия създaли мощнa и културнa империя зa която имa множество сведения от китaйците. Тaм и зa тях зa пръв път се появявa писменно сведние с енонимa „бългaрин“, дaлеч преди новaтa ерa a не кaкто се твърди, че зa пръв път бългaрите били споменaти в aнонимния лaтински хроногрaф.
Хуните или хоните сa източнa бългaрскa диaспорa зaминaлa тaм от Волго-Урaлието.
Зaръщa се в средaтa нa 2 век, първо в Кубaн, после в долното Поволжие. От 2 до 5 век те състaвили вече еднa древнобългaрскa общност със зaвaрените булгaрски племенa a държaвaтa тaм зaпочнaлa дa се нaричa по името нa упрaлввaщaтa хнскa динaстия. Преди товa билa Aлaния и Сaрмaтия пaк пи името нa упрaвлявaщите динaстии.
Тяхнaтa цaрскa динaстия Дуло упрaвлвеa в Европa от 2 до 16 век. Създaвa две бългaрски държaви плюс Унгaрия и Русия.
Хуните, още по-точно царските хуни, са най-висшата прослойка в обществото на Волжска България, които са напуснали тези земи в началото на новата ера под натиска на племена/народи от жълтата раса. Жълтата раса е най-вероятно вторит човешки вид или подвид, който се появява на Земята като негомата прародина (или огнище на първоначално възникване) е Югоизточна Азия (възможно и големите острови в Южнокитайско море и индиййски океан). Разселването на монголоидите или тяхната „популационна експанзия“ започва десетки хиляди години след това на белите хора (чиято прародина е това, което днес наричаме Балкански п-ов и земите около някогашното Черно море и Долен Дунав). Под техния натиск първоначалните заселници на Азия – европеидите – започват да се изтеглят на запад, към древната си прародина – днешния Балкански п-ов, земите около Черно море и Долния Дунав. Хуните, известни още като „царски скити“ са потомци на древните сармати и по-късно биват наречени българи. Това, че поданиците на Рим из цялата територия на империята се съюзяват с хуните на Атила не е нищо удивително – ти едните и другите са много близки родственици – потомци на пелазгите/кимерите и пр. етноними използвани от различни автори през различни епохи…