Как е изглеждала Луната преди 4 милиарда години?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Луната
Луната
Ивайло Красимиров

На този въпрос в Quora отговаря Кори Пауел, писател и бивш главен редактор на изданието Discover:

„Луната се формира най-вероятно в резултат на титаничен сблъсък между Земята и протопланета с големина на Марс преди около 4,5 милиарда години. По времето на появата си, Луната е обикаляла около Земята на доста близко разстояние от около 4 земни радиуса, тоест орбитата й е била на около 24 000-30 000 км. от Земята, за разлика от сегашното средно разстояние от 383 000 км. (Цифрите са приблизителни, защото се основават на модели, които съдържат много несигурни величини.)

Веднага след формирането си, Луната е била изключително гореща. Цялата й външна повърхност е представлявала дълбок магмен океан от разтопени скали. Ако можехме да я видим тя би била в тъмно червен цвят в небето и би изглеждала 15 пъти по-голяма от Луната днес.

Ранните гравитационни вълни между Земята и Луната са били много силни. В резултат на това Луната остава „заключена“ в рамките на 100 милиона години. Оттам нататък ротационните и орбитални периоди на Луната са едни и същи, а само едната страна на Луната остава обърната към Земята. Орбитата на Луната започва да се отдалечава от Земята бързо през следващите години. След 500 милиона години Луната обикаля на разстояние от около 20 радиуса на Земята или на около 130 000 км. Така тя е изглеждала около три пъти по-голяма отколкото я виждаме днес.

Части от лунната повърхност се охлаждат и втвърдяват в рамките на първите десетки милиони години от нейното създаване. Знаем, че астронавтите от Аполо донесоха образци от някои от най-старите лунни скали на Земята. Преди 4 милиарда години цялата външна повърхност на Луната е представлявала сивкава твърда скала.

През периода от 4,1 до 3,8 милиарда години, Луната е претърпяла серия от огромни сблъсъци и въздействия с други обекти. Тези въздействия очевидно са част от хаотичен епизод в историята на Слънчевата система, наречен Късна тежка бомбардировка (въпреки че детайлите и дори съществуването на самото бомбардиране все още се дебатират активно).

По някое време от тази епоха друг огромен обект въздейства на Луната, като я изтегля в малко по-различна орбита. Това обяснява защо орбитата на Луната е изместена с около 5 градуса в сравнение с екватора на Земята. Въз основа на начина, по който се е образувала, Луната в началото е била почти идеално подравнена със Земята.

Тези гигантски удари са били придружени от огромно изливане на лава, която е преобладавала в тази част на Луната, която е обърната към Земята. Преди 4 милиарда години е била най-силната фаза на тази вулканична дейност. В следствие на това, в лунните планини се появяват сивкавите скали, които наблюдаваме и днес. Но това, което сега виждаме като лунни „морета“, са били истинските морета от разтопена скала: на някои места е имало вулканични фонтани, на други гореща блестяща лава, някои зони се охлаждат и там се образуват тъмните базалтови скали, обикновено където са били най-ранните изригвания.

Преди 3,8 милиарда години по-голямата част от тази лава се охлажда и се превръща в плавни тъмни равнини. В този момент Луната вече е изглеждала почти както и днес, но е имала повече кратери, а такива са се появили и през следващите години. Вулканичната дейност на луната намалява бързо и завършва почти изцяло преди 1 милиард години. Днес всичко, което виждаме са белези от драматичния ранен живот на Луната.

Публикувано в Forbes.com

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори