Мистерията на водопадите от Дяволския котел

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

водопади Дяволски котел, Минесота
Антония Михайлова

Ако ви се струва, че всички загадки на природата вече са разгадани и светът е станал по-скучен, то се заблуждавате. Водопадите Дяволски котел в Минесота например са озадачавали и продължават да озадачават много поколения геолози и пътешественици.

Падащата в Горното езеро река Брул се раздвоява от скалите по своя път. Единият поток след това се спуска по две каменни „стъпала“ и пада в езерото, както се и полага на водопад, а вторият попада в дълбока пукнатина и изчезва – изглежда, завинаги.

Този втори поток, погълнат от Дяволския котел, предизвиква всеобщо недоумение и се ползва с голяма популярност сред туристите. Никой няма представа къде изчезва тази вода.

Най-популярната версия е, че някъде под Горното езеро има изход. Но в продължение на много години учените са се опитвали да я докажат, като са оцветявали падащата в „котела“ вода, хвърляли са топки за пинг-понг и дори дървени трупи, а след това са наблюдавали езерото – без резултат.

Когато геолозите се включили в изучаването на Дяволския котел, загадките само станали повече. Само си представете колко вода се излива в тази гигантска дупка всяка минута. Подводните реки са сравнително рядко явление. Подобни дълбоки пещери се образуват само в такива меки каменни породи като варовик, а планините на Северна Минесота се състоят от доста по-плътни вулканични породи – риолит и базалт.

Тектонските процеси понякога водят до раздробяване на подземните слоеве камъни и на такива места водата може да се просмуква. Но в околностите на водопада не са открити разломи, а ако те са съществували, водата на Брул едва ли може да изчезва така, че да не може да се проследи.

Освен това след бури в „котела“ често попадат огромни камъни и цели дървета. Ако там съществуваше някаква природна дренажна система, то в даден момент тя щеше да се „запуши“.

Съществува още една версия – че преди милиони години под водопадите, под слоя базалт, може да се е образувала кухина. Според тази теория падащата вода с времето е пробила тунел в слоя риолит и се е добрала до тази древна тръба, като по този начин е получила директен изход в Горното езеро.

Проблемът на тази версия отново е в това, че лавовите тръби се образуват в места, където лавата се стича по склоновете на вулкани, а местният базалт представлява огромни плоски пластове на местата, където лавата се е изливала от земята и се е разтичала на равен слой по повърхността.

Освен това при изследване на стотици местни базалтови образувания не са откривани никакви лавови тръби.

Така че – къде изчезват всичките тези тонове вода? Засега загадката остава неразгадана.

Mother Nature Network

 

Категории на статиите:
Загадки

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори