Диаметърът на нашата галактика може да е с 50% по-голям от сегашните оценки на нейните размери поради това, че астрономите преди не са виждали далечните краища на нейния диск, свити в своеобразна „хармоника“ от няколко гънки.
Това са изяснили учени, публикували статия в Astrophysical Journal.
„Казано просто, открихме, че нашата галактика не се явява плосък диск от звезди – всъщност той е забележимо вълнист. Според отдалечаването от Слънцето преброихме поне четири такива гънки в диска на Млечния път. И макар да можем да разглеждаме само част от галактиката, смятаме, че подобна „хармоника“ може да се срещне във всичките ѝ части“, казва Хайди Нюберг от Политехническия институт „Ренселър“ в Трой (САЩ).
Нюберг и няколко други астрономи стигнали до този извод, когато се опитали да изяснят причината, поради която звездите в близките до Слънчевата система подстъпи на галактиката са разпределени изключително неравномерно – сравнително празни участъци се редуват с много плътни купове от светила.
Първият подобен регион, така нареченият Пръстен на Еднорога, бил открит от Нюберг още през 2002 година. Оттогава учените нееднократно са се опитвали да разберат неговата природа и повечето от тях са на мнение, че той се явява фрагмент от разкъсана на части галактика джудже в съзвездие Стрелец, която се е сближила с Млечния път в недалечното минало.
Още в момента на откриването на Пръстена на Еднорога Нюберг забелязала, че в неговите околности може да присъства още един подобен регион, но проверката на това предположение изисквала доста по-мащабни наблюдения, поради което се наложило да се откажат от тази идея.
Реализирането на мечтата станало възможно сега благодарение на мащабната програма по картографиране на небето SDSS.
Изучавайки снимки от каталозите на SDSS, Нюберг и колегите ѝ открили едновременно четири подобни структури, разположени „северно“ (към ядрото на галактиката) и на „юг“ от Слънцето. Като анализирали тяхното положение, астрономите разбрали, че те са били разхвърляни по диска на Млечния път неслучайно. Тези региони и разделящите ги зони от относителни празнини от 13 000 светлинни години, приличали на своеобразни гънки на тъкан.
Техните върхове съвпадали с положението на спиралните ръкави на галактиката, което подсказало на учените, че всъщност си имат работа не с региони с аномално висока плътност на звездното население в плоска „палачинка“ на галактиката, а с изключително неравен диск, сгънат в своеобразна хармоника.
Както смята Нюберг, Млечният път невинаги е изглеждал по подобен начин – според нея гънките в неговия диск са се появили в резултат на серия сблъсъци с галактика джудже от рода на Sgr DEG, породила Пръстена на Еднорога, или с плътен концентрат тъмна материя.
„Събитието е било много подобно на това, което се случва, когато хвърляте камък във водата – вълните се движат от точката на неговото падане. Ако галактика джудже премине през диска, тя ще го „дърпа“ нагоре по време на сближаването с Млечния път и надолу, след като премине през него, в резултат на което ще възникне своеобразна вълна, разпространяваща се встрани от точката на сблъсък“, пояснява Нюберг.
По думите ѝ това откритие не само прояснява размерите на галактиката, но и принципно може да ни помогне да използваме тези гънки за изучаване на свойствата на тъмната материя и гравитационните вълни, непосредствено участващи в тяхното рождение.
