Наскоро самолет на авиокомпания British Airways, летящ от Лондон за Москва, бил ударен от мълния.
Аналогичен инцидент се случил няколко дни преди това с Boeing 737, изпълняващ рейс по маршрута Симферопол – Москва.
При огледа на летище Внуково се изяснило, че мълнията е разтопила 18 нита от двете страни на фюзелажа, повредени са датчик и статичните разрядници на стабилизатора.
Газета.Ru е решила да разбере колко често електрическите разряди попадат в самолетите и до какво води това.
В класификацията на самолетните произшествия ударът от мълния обикновено се отнася към авиационните инциденти.
„Електрическият разряд не е най-опасният фактор за безопасността на пътниците и екипажа. Съвременните самолети имат достатъчна мълниезащита“, разказва Валерий Макаров, старши научен сътрудник в държавния център „Безопасност на полетите с въздушния транспорт.“
Обикновено мълнията удря издадените части на самолета, например краищата на крилата и носа. На тези места може да се открие малка разтопена конструкция. При удар на мълния токът пробягва по металната обшивка на самолета, докато не излезе от друга точка, например от опашката.
Според пилота Патрик Смит, автор на книгата „Говори командирът“, мълниите удрят самолетите доста по-често, отколкото можем да си представим. Обикновено за пътниците и членовете на екипажа това остава незабелязано.
„Мълния попада в самолет средно веднъж на две години. Рядко на самолета може да се открият външни поражения – повърхностната точка на входа и изхода на мълнията – или несериозни щети по електрическите системи. Макар че обикновено мълнията не оставя следи“, казва пилотът.
Съвременните пътнически самолети са снабдени със специални средства за защита от удари на мълнии. Според проф. Маму Хадад от университета на Кардиф, който изучава въздействието на мълниите върху конструкцията на самолетите, много съвременни самолети, освен композитни материали, в конструкцията си имат и медни екраниращи мрежи – с тях например са снабдени самолетите от семейството на Boeing 787 и Airbus A350.
Тези медни слоеве влизат в ролята на т.нар. Фарадеев кафез, който защитава от електрически токове всичко, което се намира вътре в нея.
Хадад казва, че още по-важно е това, че горивните резервоари на самолетите, разположени на крилата, са защитени от всякакви искри. Цялата обшивка, структурните съединения, люковете, отворите трябва да издържат разряд на мълния, чиято температура достига 30 000 градуса по Целзий.
Според статистиката мълниите най-често удрят самолети, летящи в купесто-дъждовни облаци, на височина 2–5,5 км. Често прелитащите самолети сами могат да предизвикат разряд в силно наелектризираните облаци. Смята се, че в частните лекомоторни самолети мълнии попадат по-рядко, тъй като те са по-малки по размери и могат да избегнат срещите с бури.
„Токът при мълния може да достигне 200 000 ампера – хората може да чуят шум, да видят светлина или проблясък в илюминатора, но няма да почувстват нищо – пояснява Хадад. – Един от ефектите може да е малко локално разтапяне там, където е ударила мълнията, но самолетната промишленост е доста консервативна, изпитанията са строги, така че пътниците не рискуват.“
За цялата история на авиацията сериозните произшествия, свързани с удар на мълнии, наистина могат да се преброят на пръсти. През януари тази година в Източна Индонезия се разбил лекомоторен самолет на компанията Intan Angkasa Air, който попаднал в буря и бил поразен от мълния. Тогава загинали четиримата души на борда.
През 2010 година един човек загинал, след като Boeing 737-700, летящ от Богота, при кацане бил ударен от мълния и лайнерът се разкъсал на три части. Но според разследването самата мълния не е била единствената причина за катастрофата. До нея са довели внезапен порив на вятъра и въздушна яма, предизвикана от разреждане по време на снижаването, които са се случили почти едновременно.
Най-сериозната катастрофа по тази причина се случила през 1963 г., когато от удар на мълния във въздуха се взривил Boeing 707 на вече несъществуващата компания Pan American.
Тогава според резултатите на разследването Американското управление за гражданска авиация въвело снабдяване на всички граждански самолети със специални разрядници, които премахват статичното електричество. След тази катастрофа инженерите за първи път се замислили как да намалят вероятността от взрив в горивните резервоари.
Било взето решение да се запълват освобождаващите се при работа резервоари с инертен газ, което пречи на възпламеняване на горивните изпарения.
По-малко трагични и незабележими удари от мълнии стават доста по-често и от тях не са застраховани дори президентските самолети. Така се случило със самолета на Франсоа Оланд, който летял за преговори с Ангела Меркел през 2012 година. Поради удар на мълния се наложило президентът да бъде качен на друг самолет и да закъснее за срещата с час и половина.
„Заплахата от травмиране на лица, намиращи се на борда, от сериозни откази на оборудването и системите на самолета в резултат на поражение е минимална. Попадането на мълния в самолет рядко води до промяна на плана на полета, а щетите обикновено са незначителни“, заключава Валерий Макаров.
