Най-новите разкрития на Джуно за Юпитер

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

LM-Juno-JOI-illustration-580x435
Ивайло Красимиров

След като се установи на орбита около Юпитер през юли 2016, космическият апарат Джуно (на името на Юнона) изпраща постоянно важна информация за газовия гигант – за неговата атмосфера, магнитно поле и условия на околната среда. С всяка  обиколка около Юпитер, която продължава 53 дни, сондата Джуно открива все по-интересни неща.

При последната си завършена обиколка Джуно представи най-детайлен поглед към вътрешността на планетата. От него става ясно, че мощното магнитно поле на Юпитер е „изкривено“ и има различни характеристики в северното и в южното полукълба на планетата. Тези данни бяха съобщени на 48-та годишна среща на Американското общество на астрономите, проведена в щата Юта.

Юпитер, Джуно

Юпитер, Джуно

Още от началото на наблюденията на Юпитер, осъществявани с телескопи, астрономите имат представа за състава на атмосферата на Юпитер, като оцветените в оранжево, кафяво и бяло ивици, показват наличието на водород и хелий, но също така и на амониеви кристали, които сменят цвета си в зависимост от светлината.

Досега обаче, изследователите не бяха наясно дали тези групи елементи са ограничени до плиткия слой на атмосферата или достигат дълбоко във вътрешността на планетата. Точно отговорът на този въпрос беше една от основните задачи на мисията на Джуно. Въз основа на последните резултати, екипът на мисията заключи, че богатият на водород газ протича асиметрично, като достига дълбоко в планетата.

Друга интересна находка е, че гравитационното поле на Юпитер се променя с дълбочината, което показва, че газовете богати на водород достигат до 3 000 км навътре в планетата. В съчетание с информацията, получена по време на предишни периоди, последните данни показват, че ядрото на Юпитер е малко и слабо дефинирано. Новите открития се отличават  от предишните модели на Юпитер, според които външните слоеве са газообразни, докато вътрешните са изградени от метален водород и скално ядро.

Тристан Гило от обсерваторията в Ница, Франция, казва: „Това е нещо, което не беше очаквано. Ясно е, че гигантските планети имат много тайни …“

Разбира се, необходими са повече проучвания и данни, за да се определи колко силен е потокът от газове на различни дълбочини, което би могло да даде отговор на въпроса за структурата на вътрешността на Юпитер.

Голямото червено петно, Юпитер, Джуно

Голямото червено петно, Юпитер, Джуно

Междувременно учените от мисия Джуно проучват новите гравитационни данни изпратени от сондата, надявайки се да узнаят доколко дълбоко в атмосферата на Юпитер навлиза „голямото червено петно“. То се дължи на гигантски антициклон, който за първи път е забелязан от астрономите още през 17 век, като от тогава то е най-известния характерен за Юпитер белег. Петното е гигантско, има диаметър от 16 000 км. вихрите в него достигат скорост от над 430 км/час. През юли тази година сондата премина само на 9000 км от петното и установи, че то се простира на стотици километри навътре във вътрешността на Юпитер.

Друга голяма изненада поднесена от данните на Джуно са гроздовете от циклони над двата полюса на Юпитер. Те са били уловени от приборите на сондата, както във видимия светлинен спектър, така и в инфрачервените вълни. Джуно за първи път прелита над двата полюса на Юпитер, досега тези бури над полюсите не бяха известни на учените. Сондата открива осем циклона около северния полюс на Юпитер и пет циклона над южния му полюс. Учените са били особено изненадани да видят това, тъй като при компютърното моделиране се предполагало, че такива малки бури няма да бъдат стабилни около полюсите, поради въртящите се полярни ветрове на планетата.

В краткото време, за което Джуно изследва Юпитер, бяха разкрити много данни за атмосферата, вътрешността, магнитното поле и вътрешната динамика на планетата. Дълго след приключването на мисията – което ще стане през февруари 2018 г., когато сондата ще се разбие в атмосферата на Юпитер, учените ще изследват всички изпратени данни, с надеждата да решат многото загадки на най-голямата планета в нашата Слънчева система.

Тагове:
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори