Защо Юпитер няма пръстени, като тези на Сатурн?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Като се имат предвид приликите му със съседа Сатурн, изглежда естествено да се запитаме защо Юпитер също няма великолепна, обширна система от видими пръстени. Уви, това не е реалността. Въпреки че Юпитер също има пръстени, те са тънки, крехки съставени от прах, видими само когато са осветени от Слънцето.

Според ново изследване, тези дисконтни пръстени нямат блясък, тъй като групата от тромави галилейски луни на Юпитер предпазва дисковете от скали и прах да се натрупват по начина, по който го правят около Сатурн.

„Дълго време ме безпокоеше защо Юпитер няма още по-удивителни пръстени, които биха засрамили Сатурн“, каза астрофизикът Стивън Кейн от Калифорнийския университет Ривърсайд. Ако Юпитер наистина ги имаше, щяха да ни изглеждат още по-ярки, защото планетата е много по-близо от Сатурн.“

За да разпитат гигантска пръстеновидна система, формираща се около Юпитер в някакъв момент от неговата история, Кейн и неговият колега, астрофизикът Жесинг Ли (Zhexing Li) от UC Riverside, провеждат серия от симулации на обектите, обикалящи около системата на Йовиан.

Тези симулации взеха предвид орбиталното движение на Юпитер и движенията на четирите му най-големи луни, известни също като галилеевите луни: Ганимед (който е по-голям от Меркурий и най-голямата луна в Слънчевата система), Калисто, Йо и Европа. В тази комбинация екипът добавя времето нужно за образуването на пръстеновидна система.

При това моделиране Юпитер не може да има пръстени в стила на Сатурн – и е малко вероятно някога да е имал, казват изследователите. Понастоящем крехките пръстени на Юпитер са съставени предимно от прах, изхвърлен от някои от неговите луни, вероятно включващ материал, изхвърлен в космоса и от удари.

Пръстените на Сатурн, от друга страна, са направени предимно от лед; може би фрагменти от комети или астероиди, или ледена луна, която или се е разпаднала поради гравитацията на Сатурн, или се е сблъскала по такъв начин, че изхвърлянето е образувало пръстени.

Знаем, че спътниците на Сатурн играят важна роля в оформянето и поддържането на неговите пръстени. Но достатъчно голяма луна (или луни) също може гравитационно да наруши пръстените, изхвърляйки леда извън планетарната орбита.

Въпреки че Сатурн е планетата, която всички смятаме за тази с пръстените, пръстените около планетите всъщност са доста често срещани, дори тук в Слънчевата система.

Има Юпитер, разбира се, както току-що обсъждахме. Ледените гиганти, Нептун и Уран, също имат тънки прахови пръстени. Уран също е наклонен настрани спрямо другите планети, като неговата орбитална ос е почти успоредна на орбиталната равнина. Смята се, че пръстените му са свързани по някакъв начин с това; или нещо се е ударило в Уран и го е изблъскало настрани, или някога е имал абсолютно огромни пръстени, които може да са причинили страничното му накланяне.

Интересно е, че пръстените дори не са ограничени само до планети. Малко тяло с диаметър около 230 километра (143 мили), наречено Чарикло, обикалящо между Юпитер и Уран, също има пръстени. Както и планетата джудже Хаумеа, която виси в пояса на Кайпер близо до Плутон. Симулациите предполагат, че пръстените около ледените тела не са необичайни, поради гравитационни взаимодействия, повдигащи леда от повърхността на споменатите тела, за да образуват орбитален пръстен около него.

Марс също може понякога да има пръстени. Неговата луна Фобос се приближава до червената планета с мъничко всяка година; след 100 милиона години ще бъде достатъчно близо, за да бъде разкъсан от гравитацията на Марс, образувайки краткотраен пръстен, който в крайна сметка може отново да се събере в луна. Дори пръстените на Сатурн вероятно са временни, предназначени бавно да валят върху планетата.

Ако успеем да ги разгледаме достатъчно подробно, пръстените могат да бъдат използвани, за да съберем заедно някои насилствени аспекти от историята на планетата.

„За нас, астрономите, те са кръвните пръски по стените на местопрестъплението“, казва Кейн. „Когато погледнем пръстените на гигантски планети, това е доказателство, че се е случило нещо катастрофално, за да постави този материал там.“

Както и да е, може би е добре, че Юпитер няма ефектни пръстени. Нека Сатурн има своето. В края на краищата Юпитер вече е натрупал сериозна маса.

Изследването е прието в Planetary Science Journal и е достъпно в arXiv.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори