Тя е Дени. Майка й е била неандерталец, баща й е Денисовец – особен вид пра човек, който също е обитавал евразийския континент преди 50 000 години, съобщават учени в списание Science.
Наричана от учените от университета в Оксфорд, „Денисова 11“, нейното официално име, тя е била най-малко на 13 години, когато е починала, по неизвестни причини.
„Има и по-ранни доказателства за кръстосване между различни хоминини или ранни човешки групи“, заявява водещият автор Вивиан Слоун, изследовател в Института за еволюционна антропология на Макс Планк.
„Но това е първият път, когато открихме пряк потомък от първо поколение“, казва тя пред АФП.
Изненадващото родословие на Дени бе отключено от костния фрагмент, открит през 2012 г. от руски археолози в Денисовата пещера в планините Алтай в Сибир.
Анализът на ДНК на костите не оставя никакво съмнение: хромозомите са 50-50 микс от Неандертал и Денисован – два различни вида ранни хора, които се разделят в развитието си преди между 400 000 и 500 000 години.
„Самият факт, че открихме този индивид от смесен неандерталски и денисовински произход, предполага, че те са се смесвали много по-често, отколкото си мислехме“, казва Слоун.
40 000-годишният Хомо сапиенс с неандерталски прародител назад, наскоро открит в Румъния, също подкрепя тази идея.
Но най-неопровержимото доказателство, че връзките не са били толкова рядко срещани между-видовете хомини в късната плейстоценска Евразия, се намира в гените на съвременните хора.
Около два процента от не-африканците по целия свят днес произхождат от неандерталците, показват по-ранни проучвания на ДНК.
Денисовите следи също така са широко разпространени, макар и по-малко равномерно.
„Ние откриваме следи от ДНК на Денисовианци по-малко от един процент – някъде в Азия и сред американските индианци. Аборигените австралийци и хората в Папуа-Нова Гвинея имат около пет процента гени на Денисовци в своето ДНК“, казват още учените.
Взети заедно, тези факти подкрепят нов отговор на горещо обсъждания въпрос защо неандерталците, които успешно са се разпространили в части от Западна и Централна Европа, са изчезнали преди около 40 000 години.
Досега за тайнственото им погиване са били обвинявани болести, изменения на климата, геноцид от страна на Хомо сапиенс или някаква комбинация от тези причини.
Но какво би станало, ако нашият вид, пристигащ на вълни от Африка, е превзел неандерталците, а може би и Денисовите, с любов, а не с агресия?
„Част от историята на тези групи е, че те просто биха могли да бъдат погълнати от съвременните популации и претопени.“
„Съвременните хора са били по-многобройни, а останалите видове просто са били погълнати и претопени.“
Най-нови проучвания показват, че неандерталците всъщност не са били абсолютни диваци, криещи се по тъмни пещери и храсталаци.
Нашите генетични братовчеди са имали различни умения, изпълнявали са сложни ловни стратегии в групи; справяли са се с потушаването на пожари, имали са инструменти, дрехи и бижута; погребвали са своите мъртви със символични церемонии.
Те са нарисували животни и ловни сцени върху стени на пещери още преди 64 000 години, много преди повечето Хомо сапиенс да пристигнат в Европа.
Сред генетичното им наследство при някои съвременни хора се съди по варианта на ген EPAS1, който улеснява достъпа на организма до кислород чрез регулиране на производството на хемоглобин, според проучване от 2014 г.
Почти 90% от тибетците имат този ген, в сравнение с едва девет процента от китайците хан, преобладаващата етническа група в Китай, обитаваща предимно по-равнинните райони в страната.
Неандерталците и Денисовците биха могли да се смесват още повече, но фактът е, че първите се заселват най-вече в Европа, а вторите в Централна и Източна Азия, убедени са изследователите.
Така и така си тук …
… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.
