Колко вида ранни хора са обитавали Земята?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Ние, Homo sapiens, не сме били сами на Земята. Преди хиляди години имало много повече човешко разнообразие; Хомо сапиенс е живял заедно с приблизително осем изчезнали сега вида на човека преди около 300 000 години. Само допреди 15 000 години сме споделяли пещери с друг човешки вид, известен като Денисовци. А вкаменените останки показват още по-голям брой ранни човешки видове, населявали някога Земята, дори преди нашият вид да се появи.

„В момента имаме един човешки вид и в исторически план това е наистина странно“, казва Ник Лонгрич, еволюционен биолог от Университета Бат в Обединеното кралство. „Не, преди много години, не сме били толкова специални, но сега останахме единствените.“
И така, колко са били ранните човешки видове?

Когато става въпрос да се разбере колко точно различни вида хора са съществували, положението се усложнява доста бързо, особено защото изследователите продължават да откриват нови вкаменелости на прахора, които в крайна сметка са напълно отделни и неизвестни досега видове.

„Числото се увеличава и ще варира в зависимост от това с кого разговаряте“, казва Джон Стюарт, еволюционен палеоеколог от университета в Борнемут, Обединеното кралство. Някои изследователи твърдят, че видът, известен като Homo erectus, всъщност се състои от няколко различни вида, включително Homo georgicus и Homo ergaster.

„Всичко е свързано с дефиницията на даден вид и степента, в която приемате вариации в даден вид“, каза Стюарт пред Live Science. „Това може да се превърне в леко дразнеща и педантична дискусия, защото всеки иска отговор. Но истината е, че наистина зависи от много неща.“

Определението за даден вид доскоро беше хубаво и просто: Ако два индивида са могли да дадат плодородно потомство, те са били от един и същи вид. Например, кон и магаре могат да се чифтосват, за да произведат муле, но мулетата не могат успешно да се възпроизвеждат помежду си. Следователно конете и магаретата, макар и биологично сходни, не са един и същи вид. През последните десетилетия обаче тази простота отстъпи място на по-сложен научен дебат за това как да се определи даден вид. Критиците на определението за кръстосване посочват, че не целият живот се възпроизвежда по полов път; някои растения и бактерии могат да се размножават безполово.

Други твърдят, че трябва да дефинираме видовете, като групираме организми със сходни анатомични характеристики, но този метод има и слабости. Може да има значителни морфологични вариации между половете и дори индивидите от един и същи вид в различни части на света, което го прави много субективен начин за класифициране на живота.

Някои биолози предпочитат да използват ДНК, за да очертаят границите между видовете и с напредващата технология те могат да го направят с нарастваща точност. Но ние нямаме ДНК на всеки древен човек – геномът на Homo erectus, например, никога не е бил получен, съобщава Live Science.

Става още по-неясно, когато се има предвид, че до 2% от ДНК на средния европеец идва от неандерталци, а до 6% от ДНК на някои меланезийци (коренно население от острови, разположени на североизток от Австралия в Океания) идва от Денисовци. И така, дали сме отделен вид от тези предци?

„Някои учени ще ви кажат, че неандерталците са същия вид като нас“, казва Стюарт. „Те са просто малко по-различен тип съвременни хора и кръстосването е доказателство, но отново определението за видове надхвърля простото кръстосване.“

След като вземат всичко това предвид, някои експерти твърдят, че понятието за вид всъщност не съществува. Но други казват, че докато твърдата дефиниция на даден вид е почти невъзможна за постигане, все пак си струва усилието, за да можем да говорим за еволюцията – включително еволюцията на собствения си вид.

Въпрос е и какво представлява човек? За да се отговори на този въпрос, помага да се разбере думата хоминин, голяма група, която включва хора и шимпанзета, връщащи се към общия си предшественик.

„Шимпанзето и ние сме еволюирали от общ прародител“, казва Стюарт. Ако решим, че хората са всичко, което е пристигнало след разделянето ни от древни шимпанзета преди около 6 до 7 милиона години, тогава вероятно ще бъде разнообразна група. Националният природонаучен музей Смитсониън е изброил поне 21 човешки вида, които са признати от повечето учени. Разбира се, това не е напълно пълен списък; Денисовците например липсват.

Сред тези в списъка са хомо сапиенс, неандерталци, хората от хобитски индонезийски народ, хомо еректус и хомо наледи. Списъкът включва и други видове, които са съществували по-близо до общия прародител на хората и шимпанзетата и така изглеждат по-скоро като шимпанзета, отколкото като съвременни хора. Въпреки външния си вид, тези видове все още са известни като ранни хора. „Не можете да се върнете 5 милиона години назад и да очаквате те да приличат на нас“, казва Стюарт.

„Ако от Смитсониан казват, че има 21 вида хора, тогава можете да сте сигурни, че разнообразието е много по-голямо“, казва Стюарт. Това е така, защото списъкът е ограничаван заради предпазливост, избирайки видовете, които са близо до общопризнатите. Например наскоро откритият човешки вид джудже Homo luzonensis, който е известен само от намерени няколко кости, открити в индонезийска пещера, не е включен в списъка на Смитсониан.

Изследователите също подозират, че има много други вкаменелости от видове, които тепърва ще бъдат намирани. „Списъкът досега само се е разраствал и не виждам защо това да не продължи“, казва Стюарт.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Антропология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори