Откриха изгубен град от времето на Александър Велики

Древен град, за който се счита, че е основан във времето на Александър Велики беше открит, след като се смяташе за изгубен в пясъците на историята повече от 2000 години.

Калатга Дарбанд, който се намира на брега на река в провинция Сюлеймания в Иракски Кюрдистан, носи белезите на древно селище – крепост, а сега археолозите най-накрая могат да разучат този останал толкова дълго скрит сектор.

Въпреки че все още няма точно датиране, се смята че селището е от времето веднага след голямата битка между Александър Велики и персийския цар Дариус III в земите, които тогава се наричали Месопотамия.

Калатга Дарбанд, което грубо се превежда от кюрдски като „замъка на планинския проход“, вероятно е бил център на оживена търговия с вино и други стоки за войниците, тръгнали по пътя на славата.

„Рано е за такива заключения, но считаме, че това е било важен център по пътя от Ирак към Иран,“ коментира археологът Джон МакДжинис от Британския Музей пред The Times.

British Museum

“Можете да си представите търговците и доставчиците на вино за войниците, минаващи прохода.”

МакДжинис и екипът му са начело на проект за подготовка на иракски археолози, които се обучават как да разпознават и спасяват незаменими археологически съкровища от заплахата да бъдат унищожени от Ислямска Държава.

Невероятно е, но Калатга Дарбанд също е резултат от военен конфликт, макар че става дума за нещо различно. Шпионски сателитни снимки, направени от Съединените щати по време на Студената война (по точно през 60-те) като част от програмата Корона и декласифицирани през 90-те, помогнали на изследователите да очертаят древните останки.

Войните в региона обаче попречили на археолозите да разглеждат отблизо останките чак до 21 век, когато учените използвали дронове, за да разучат пейзажа и открили съществени разлики в посевите, които покриват древния град.

“Дронът събра отлична информация,“ казва МакДжинис пред The Times.

„Анализ на посевите изобщо не е правен в месопотамската археология. Там, където под земята има древни стени, пшеницата и ечемикът не растат много добре, така че има разлика в цвета на посевите.“

До момента разследването на останките е открило основите на няколко големи сгради, в това число крепостна стена и каменни преси, които вероятно са използвани в производството на вино или олио.

Останки от покриви също са били открити, както и статуи, за които се смята, че са на Персефона и Адонис.

Все още не е ясно датирането на тези реликви, но учените предполага, че става дума за първи или втори век пр. Хр.

Монета, открита в останките на града, изобразява партейския цар Ородес II, който е управлявал между 57 и 37 г.г. пр. Хр., затова е вероятно по това време градът все още да е функционирал – дълго след времената на Александър Велики.

Очаква се разкопките да продължат след 2020 г., когато ще научим повече за тайните на древния град.