Различните паралелни реалности и многобройните версии на Аза

Все още не сме способни да дадем точна дефиниция на реалността, но може да сме сигурни, че изживяваме дадена реалност или реалности. Един от основните аспекти, който може да бъде виждан и като проблем, е, че приемаме нашето усещане за реалност като изначално вярно и абсолютно.

Освен в случаите, когато мислим, че сме си загубили ума, ние не поставяме под въпрос реалността и определено не я смятаме за относителна – което значи манифестирането на една реалност вместо безброй други алтернативни. Програмирани сме по този начин и от еволюционна и прагматическа гледна точна в това има логика.

Трябва да имаме представа за заобикалящата ни среда, за да можем да си създаваме стабилни модели, описващи ни реалността. Гледайки отстрани, е добре да оценяваме това умение, но проблемът е, че повечето хора се ограничават да вярват, че всичко на света е видимо и няма нужда да се задават въпроси.

Трагедията на абсолютната реалност

Начинът, по който схващаме реалността, е от фундаментално значение за живота ни, както индивидуално така и колективно. Конфликти, войни и геноцид се раждат от интерпретирането на реалността според нечии идеологии, вярвания и изкривени исторически факти, без значение колко ирационални са те в действителност.

Различните култури са отделени от различни интерпретации на реалността и всяка култура не поставя под въпрос, че нейната „реалност“ е абсолютна и вярна. Например модерният свят не осъзнава, че изживява една консуматорска лудост. Смятаме го за нормално и естествено, но то не е.

От плосък свят към Мегавселена

Ето нещо позитивно – философията, науката и културата се движат бавно към осъзнаването, че реалността не е една. Това означава, че начинът, по който усещаме реалността, може да е различен за всеки човек, култура или време. От зората на квантовата физиката науката е отворила вратите си за възможността за съществуването на паралелни вселени, понятие още познато като Мегавселена.

Всички тези концептуални достижения преоформят начина, по който виждаме реалността. Неща, които не са били поставяни под въпрос, сега са предмет на постоянно съмнение и неща, които са смятани за абсолютни, вече са „до някаква степен“. Това е голям напредък на човешкото познание.

Безкрайни светове и възможности

Основната идея на теорията за Мегавселената, която е подкрепяна от светила като Стивън Хокинг, Браян Грийн, Макс Тегмарк и Мичио Каку, е, че извън нашата Вселена съществуват други, които се подчиняват на същите закони на физиката, но в различна конфигурация. Това означава, че е възможно да има вселени, които са се развили по същия начин като нашата, но с някои незабележими разлики.

Може да има вселена, в която сте съществували или съществувате в същия исторически период, но в живота ви има незначителни разлики – например не сте боледували от шарка като дете, или не сте се явили на някой от изпитите си.

По-интересна е интерпретацията за „много светове“ на квантовата физика. Накратко тя казва, че определени наблюдения не могат да бъдат предположени с абсолютни стойности, защото има цял набор от наблюдения с различна вероятност и всяко наблюдение отговаря на различна вселена.

Това загатва, че всеки избор, действие или взаимодействие, което правим, има голям брой възможни изходи, които се събират в един в точно определената вселена – в паралелна вселена паралелният Аз ще е бил подложен на различни обстоятелства и ще е направил други избори.

Свързването на паралелните линии чрез съзнание от по-високо измерение

Големият въпрос е дали това са просто възможни паралелни реалности, или могат да се свързват една с друга, да разменят информация помежду си и дори Азът да прескача от една в друга. Даже съществуват теории, че понякога „сменяме“ реалностите, без да разберем, защото става моментално и промените са толкова малки, че не ги забелязваме.

Възможно е нашето съзнание да съществува в различни времеви линии при по-високи измерения. Някои невероятни състояния на съзнанието може да се достигнат чрез определени ентеогени (психоактивни вещества). Според хората, употребили ги, те дават възможността да се изпита многоизмерно съзнание.

Азът преминава през по-високи измерения и се извисява над времето, пространството и ограничението на първичната реалност. По този начин може да се добие информация за бъдещето, защото в някое още по-високо измерение времето няма линейност. Буквално може да се разхождаме из времето, както се разхождаме из пространството. В някое измерение би трябвало да е възможно да се разхождаме из всички времеви линии едновременно, сякаш скачаме от една версия на себе си към друга.

Да срещнеш другия си Аз

Въпросът е дали можем да имаме достъп до информация от нашето съзнание, съществуващо в по-високо измерение. С други думи, можем ли да „срещнем“ други версии на Аза, който съществува в други времеви линии? Замислете се например за възможността да видите по-успяла версия на самия себе си. Как ще се държи, как ще мисли, как ще говори? Какви навици би имал?

Да направим квантовия скок

Бърт Голдман е посветил целия си живот на изследването на тези възможности чрез програма, наречена Quantum Jumping („Квантово скачане“). Той вярва, че има определени методи, които да ни свързват с алтернативните версии на нашия Аз. След такова свързване ние наследяваме някои от чертите на алтернативната ни версия. Представете си да се срещнете с приключенската си версия или пък с версията на вас, която е световноизвестен писател. Какво бихте научили? Кои аспекти от личността ѝ бихте взели?

Погледнете начина, по който понякога се заклещваме в една плоска реалност и възможностите ни се струват много ограничени. След това се случва промяна в съзнанието ни и реалността се променя коренно. Вижданията ни се разширяват и започваме да забелязваме възможности, които не сме намирали за възможни досега.

Това изглежда точно като квантов скок между различни наши версии. Как се случва тази промяна? Какво ни кара да скочим? Как сме променили собствената си реалност? Това са въпросите, които трябва да задаваме в бъдеще.

Статията е дело на Гилбърт Рос и е публикувана в The Mind Unleashed.