Учените най-накрая откриха доказателство, че на Уран мирише ужасно

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Уран
Ивайло Красимиров

Астрономите успяха да разберат от какво се състоят облаците на Уран и изглежда, че те имат неприятна миризма. За първи път беше открит водороден сулфид – газът, който определя специалния аромат на развалените яйца.

В продължение на десетилетия на наблюдения съставът на облаците на Уран беше труден за определяне.
Знаем, че в атмосферата има метан, защото той придава синия цвят на планетата. Знаем също и за наличието на водород и хелий, доказани от наблюденията на Вояджър 2.

Концентрацията на другите съставки обаче, като например вода, амоняк и водороден сулфид (сероводород), беше по-трудна за определяне поради отдалечеността на планетата.

Често пъти основният газ, който формира облаците се намира скрит отдолу, под повърхността на облачната покривка, т.е. под сектора, който може да бъде наблюдаван от астрономите. Само много малко количество понякога се издига отгоре, което прави задачата екстремно трудна.

Техниката и оборудването обаче се подобряват непрекъснато и сега международен екип астрономи успя да намери нов начин за използване на телескопа Джемини при наблюденията на Уран.

Екипът, воден от планетарния физик Патрик Ъруин от университета Оксфорд в Обединеното Кралство, е използвал 8-метровия инфрачервен спектрометър на телескопа (Near-Infrared Integral Field Spectrometer (NIFS)), за да направи най-детайлния спектроскопичен анализ на облаците към днешна дата.

Те са използвали „проби“ от отразена слънчева светлина от регион, намиращ се малко над видимата повърхност на облаците и са категорични, че е наличен водороден сулфид.

Знаехме, че тези данни са почти невъзможни за откриване.

Резултатът решава дългогодишен спор в астрономията: дали водороден сулфид или амоняк доминира в облачната обвивка на Уран.

Освен това заключенията в изследването отделят Уран от другите две планети в Слънчевата система – Юпитер и Сатурн, които имат голямо количество амоняк в своите атмосфери, но никакъв водороден сулфид в и над облаците. С помощта на тези резултати евентуално биха могли да се търсят и прилики с Нептун, който структурно е подобен на Уран, но е още по-далеч.

„По време на формирането на нашата Слънчева система балансът между азот и сяра (съответно – амоняк и серовород) се определял от температурата и мястото на формиране на планетата,“ обяснява Лей Флетчър от Университета на Лестър.

Това означава, че газовите гиганти Сатурн и Юпитер вероятно са се формирали отделно от ледените планети Уран и Нептун и всички те са се формирали в резултат на различни процеси от тези, образували скалистите планети Меркурий, Венера, Земята и Марс.

Сега навлизащата нова генерация гигантски телескопи като Магелан и Джеймс Уеб вероятно ще могат да дадат още детайли по темата.

Тагове:
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори