На 23 март 2001 г. преди повече от две десетилетия приключи историята на съветската и руска орбитална станция „Мир“ – първият в света модулен космически комплекс.

За 15 години на борда ѝ работиха 104 души от 12 държави, които проведоха над 23 000 научни експеримента и поставиха редица рекорди.

Опитът от експлоатацията на тази орбитална лаборатория послужи за основа на съвременната Международна космическа станция (МКС).

Когато на 20 февруари 1986 г. базовият блок на станция „Мир“ е изведен в орбита, малцина са предполагали, че тя ще функционира пет пъти по-дълго от планирания срок.

Първоначално проектът е замислен като развитие на съветските моноблокови станции от серията „Салют“, но инженерите от НПО „Енергия“ предлагат революционно решение. Станцията да се изгради на модулен принцип, при който към централния блок могат последователно да се скачват модули с различно научно и техническо оборудване.

В продължение на десет години в орбита е сглобен комплекс от седем части: базов блок, астрофизичен модул „Квант“, модул за дооборудване „Квант-2“, технологичен „Кристал“, оптичен „Спектър“, изследователски „Природа“ и скачващ отсек.

Пълната маса на станцията достига 140 тона, а обемът на херметизираните отсеци надхвърля 400 кубични метра.

Същият подход впоследствие е приложен и при изграждането на МКС, където модулите са сглобени въз основа на решенията, отработени на „Мир“.

Рекорди, сътрудничество и изпитания в орбита

Станцията се превръща в уникална лаборатория, където се усъвършенстват технологиите за продължителен престой на човек в космоса.

Космонавтът Валери Поляков поставя абсолютен рекорд, като прекарва на „Мир“ 438 денонощия без прекъсване – от 8 януари 1994 г. до 22 март 1995 г.

Този резултат и до днес остава ненадминат.

Сред жените тогавашен рекорд поставя американката Шанън Лусид, която пребивава на станцията 188 дни през 1996 г. По онова време това е най-доброто постижение в историята на женските полети.

Международното сътрудничество се оказва ключово за станцията.

От 1995 г. „Мир“ е редовно посещавана от астронавти от САЩ, Франция, Германия, Япония и други страни.

За цялото време на работа на станцията на борда ѝ пребивават 104 чуждестранни граждани от 12 държави.

В рамките на програмата „Мир-Шатъл“ през 1995 г. за първи път от времето на „Союз – Аполо“ се осъществява скачване на американски кораб с руския комплекс.

Историята на „Мир“ обаче включва не само постижения, но и сериозни изпитания

На 23 февруари 1997 г. на станцията избухва пожар, но екипажът успява да се справи с огъня и комплексът не пострадва.

Четири месеца по-късно, на 25 юни, се случва по-опасно произшествие: при ръчно скачване товарният кораб „Прогрес М-34“ се сблъсква с модула „Спектър“, причинявайки разхерметизация.

Екипажът е принуден да изолира повредения модул, като го откъсва от общите системи на станцията.

В резултат на повредата на слънчевите панели временно са нарушени енергоснабдяването и ориентацията на станцията.

Тези инциденти, наред с изчерпания ресурс, ускоряват вземането на решение за прекратяване на експлоатацията.

Контролирано спускане и безценно наследство

Към 2001 г. състоянието на системите на „Мир“ се оценява като незадоволително, а приборите могат да откажат във всеки един момент.

Първоначално проектирана за три години, станцията служи цели 15. Операцията по контролираното сваляне от орбита започва сутринта на 23 март 2001 г. и протича на три етапа.

Две седмици преди това станцията е преведена в ориентиран полет за пълно зареждане на акумулаторите. В деня на потопяването последват три спирачни импулса от скачения товарен кораб „Прогрес М1-5“.

На височина около 100 км станцията навлиза в плътните слоеве на атмосферата и започва да се разрушава.

Неизгорелите фрагменти от конструкцията падат в предварително определен район в южната част на Тихия океан, известен като „гробището на космически кораби“.

Елементи от конструкцията и методите на работа на „Мир“ са използвани при проектирането и изстрелването на Международната космическа станция, която продължава да работи и да приема екипажи и днес.

Руският служебен модул на МКС „Звезда“ на практика е модернизирано копие на базовия блок на „Мир“, което доказва колко ценно е наследството на първата модулна станция в историята.