Телескопът Hubble откри най-големия известен досега протопланетен диск. Неговият диаметър надвишава 40 пъти този на Слънчевата система.

Преди 300 години Имануел Кант излага хипотезата, че планетите в нашата Слънчева система са се формирали от уплътнен диск от газ и прах.

В наши дни астрономите са открили множество подобни „планетарни ясли“, разпръснати из галактиката ни.

Находката на Hubble обаче се откроява сред тях.

Телескопът успя да заснеме най-големия протопланетен диск в историята на астрономията.

Протопланетният диск IRAS 23077+6707 се намира на около 1000 светлинни години от Земята.

Диаметърът му е 640 милиарда километра, което е 40 пъти по-голямо от разстоянието между Слънцето и Пояса на Кайпер.

Дискът скрива млада звезда, за която учените предполагат, че може да е или гореща масивна звезда, или двойка по-малки светила.

Откритието получава шеговитото прозвище „Чивито на Дракула“, което отразява произхода на изследователите – единият е от Трансилвания, а другият от Уругвай, където национално ястие е сандвич, наречен чивито.

Дискът е обърнат с ръба си към нас и наподобява хамбургер с тъмна централна ивица, заобиколена от светещи горни и долни слоеве прах и газ.

Загадъчна асиметрия

IRAS 23077+6707 е не само най-големият познат протопланетен диск, но и един от най-необичайните.

Благодарение на ориентацията му можем да разгледаме структурата му в детайли.

Дискът е изключително хаотичен, с ярки купове материал, простиращи се далеч над и под него.

Впечатляващите размери на тези обекти не са единственото нещо, което привлича вниманието на учените.

Новите изображения показват, че вертикални нишковидни структури се появяват само от едната страна на диска, докато другата страна има остър ръб и няма видими нишки. Тази странна, несиметрична структура предполага, че дискът се формира под въздействието на динамични процеси, като например скорошно падане на прах и газ или взаимодействие с околната среда.

Всички планетни системи се образуват от дискове с газ и прах, които обикалят около млади звезди.

С времето газът се натрупва върху звездата, а от останалия материал се формират планети.

IRAS 23077+6707 може да представлява уголемена версия на нашата ранна Слънчева система, като масата на диска се оценява на 10 до 30 пъти по-голяма от тази на Юпитер. Това е достатъчно материал за образуването на няколко газови гиганта.

„Теоретично IRAS 23077+6707 може да съдържа обширна планетна система. Въпреки че формирането на планети в толкова масивна среда може да е различно, основните процеси вероятно са сходни. Сега имаме повече въпроси, отколкото отговори, но тези нови изображения са отправна точка за разбирането как се формират планетите с течение на времето и в различни среди“, казва водещият автор на изследването Кристина Монш.