6 морски създания с интересни лица – и защо изглеждат толкова странно

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Mark Conlin/SeaPics.com
Димитър Димитров

Хубави плавници, жалко обаче за лицето.

Тази статия показва едни от най-странните морски животни. Вижте ги.

© Paul Nicklen/National Geographic Stock / WWF-Canada

© Paul Nicklen/National Geographic Stock / WWF-Canada

Нарвал

Нарвалът, още познат като морски еднорог, живее в моретата около Гренландия и канадския и руския Арктически океан.

Най-изпъкващото при него е спиралният му рог – изключително издължен кучешки зъб, който излиза от лявата страна на устата му и може да достигне 3 метра.

За функцията на рога се спори от десетилетия, като предположенията включват  оръжие, средство за пробиване на дупки в леда, копие за хващане на риби и дори пространствен сензор. Но фактът, че само мъжките имат напълно пораснали рогове (някои женски също имат рог, но те са по-къси) и това, че битките с тези рога са рядкост, довели до консенсуса, че това е символ на социален статус и сексуална йерархия сред мъжките.

© NOAA

© NOAA

Марлин

12 вида големи морски хищници от групата Istiophorus имат копие на предната страна на лицето.

За разлика от привидната прилика с нарвала техните копия определено се използват като оръжие. Марлините ловуват, като плуват с голяма скорост през пасажи от риби или сепии, размятайки копията си наляво-надясно. След това се връщат да изядат наранените от ударите жертви. Те използват копията си също и да се защитават от други хищници като акулата мако.

© Julian Finn/Museum Victoria

© Julian Finn/Museum Victoria

Гоблинова акула

Гоблиновата акула е добър претендент за най-отблъскваща риба. В морето тя е неуловима и обитава големите дълбочини.

В научен труд от 2007 г. тя е описана като „една от най-странните и мистериозни акули заради отвратителното си лице“. Има дълга, плоска муцуна, която изглежда относително нормално… докато не атакува плячката си.

Тогава тя показва тайното си оръжие – чифт дълги, хлъзгави, откачащи се челюсти, които приличат на нещо не от този свят. Муцуната ѝ служи като сензорен орган, който открива плячката и помага на акулата да реши кога и къде да нападне.

© Mark Conlin/SeaPics.com

© Mark Conlin/SeaPics.com

Американски веслонос

Група от сладководни риби родом от Северна Америка и Китай. Тези риби достигат до 1.5 метра, а една трета от тази дължина принадлежи на муцуна във формата на гребло на лодка. Тя е покрита със сензори и основната и функция е за откриване на плячка, която рибата натъпква в огромната си уста.

Но не се страхувайте – това създание е нежно и се храни само с микроскопичен зоопланктон. Тези риби стават все по-застрашени заради търговията с хайвера им, който след обработка прилича на хайвера на азиатския им братовчед – есетрата.

© John Cancalosi/Naturepl.com
© John Cancalosi/Naturepl.com
Минога

Миногите са групи примитивни риби, за които се смята, че наподобяват едни от първите гръбначни от епохата камбрий. Те нямат люспи или напълно развит гръбначен мозък. Също им липсват челюсти, които са по-скорошно еволюционно изобретение.

Вместо това те имат уста във формата на мускулеста вендуза с наредени по нея, остри като пили зъби. Много видове използват този диск, за да пробият плътта на жертвата и да изсмучат кръвта ѝ.

© Wikia.com

© Wikia.com

Хеликоприон

Преди около 275 милиона години създание, наречено хеликоприон, населявало океаните. Въпреки че със сигурност било вид акула, притежавало една от най-интересните лицеви адаптации, виждани някога – структура, подобна на кръгъл трион, излизаща от долната ѝ челюст. 

Смята се, че както другите акули, нейните зъби излизали постоянно, избутвайки старите. Но за разлика от другите акули тя не премахвала старите зъби, а ги запазвала, като ги помествала напред. Най-големите фосили на усти стигали до над 50 сантиметра.

Хеликоприонът определено използвал добре странната си уста. Горната част на устата му била съставена от костни плочки, които служели като дъска за рязане. Тази адаптация била полезна – акулата еволюирала преди около 300 милиона години и преживяла Пермското измиране, преди да изчезне през ранния триас преди около 225 милиона години.

Статията е публикувана в NewScientist.

 

Категории на статиите:
Животни · Природа

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори