За последните години учените са успели да възпроизведат много ключови етапи от зараждането на живота на Земята.
Тяхното изучаване е поставило цяла редица нови загадки и една от тях се състои в това, че във водите на първичния океан на ранната Земя катастрофално не са достигали важни елементи за изграждането на молекулата на ДНК, тяхното стабилизиране и копиране.
Утаечни скали от Шотландия, формирали се на дъното на древно езеро преди 1,2 млрд. години, сочат, че водоемите на повърхността на Земята може да са били първата „люлка“ на живота благодарение на голямото количество молибден, се казва в статия, публикувана в сп. Nature Communications.
Източници на молибдена на Земята в необходимата форма и количество практически няма, поради което някои учени смятат, че са били донесени на нашата планета отвън. Например известният американски биохимик Стивън Бенър смята, че молибденът, а също и борът, са попаднали на Земята заедно с астероидите, откъснали се от Марс.
Джон Парнел (John Parnell) от университета на Абърдийн (Шотландия) и колегите му открили по-правдоподобно обяснение на това, как животът може да се е развил в отсъствието на молибден в първичния океан на Земята, е изучил образци, формирали се преди около един милиард години в Западна Шотландия, в околностите на съвременния полуостров Стоер.
В тях Парнел и колегите му открили следи от съществуващо някога на мястото на тази част от планините голямо езеро, наситено със сероводород и други „годни за консумация“ за микробите серни съединения, както и видни следи от жизнена дейност на бактерии.
Когато учените анализирали съдържанието на молибден в тези наноси, те разбрали, че в неговите води са се съдържали около 232 грама от този метал на всеки тон вода. Това е много висок показател – водите на Световния океан в докамбрийската епоха съдържали едва 25 грама молибден на тон.
Според Парнел и сие това означава, че микробите, живели в това езеро, са имали 10–100 пъти повече възможности да захванат „хранителните“ йони на молибдена в сравнение с бактериите и археите, които се смята, че са обитавали първичния океан.
Този факт според авторите на статията говори за това, че първите цианобактерии, както и други видове фотосинтезиращи микроби, може да са се появили в подобни езера, откъдето вече са се разпространили по първичния океан и впоследствие са наситили атмосферата на Земята с кислород.
На свой ред кислородът е окислил залежите от молибден на сушата и ги е направил достъпни за живота в океана.
