На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин извършва своя легендарен полет с кораба „Восток-3А“ (3КА №3), който получава публичното название „Восток“.

Благодарение на гения на конструктори като Корольов, Глушко, Тихонравов, Феоктистов и много други, в СССР са създадени ракета-носител и космически кораб, които значително превъзхождат по всички параметри американските аналози, разработени под ръководството на германския конструктор Вернер фон Браун.

В какво се състои подвигът на Юрий Гагарин?

Някои западни експерти, без да могат да оспорят първенството на Юрий Гагарин като първия космонавт на планетата, се опитват да омаловажат значимостта на неговия подвиг.

Често се твърди, че полетът му е бил почти изцяло автоматизиран.

Наистина, Гагарин не се намесва в управлението на ориентацията на кораба, тъй като автоматиката работи безупречно. Той само наблюдава и записва. Картината обаче е много по-сложна.

Първият човек в Космоса

Преди полета на Гагарин в орбита са летели единствено кучета (в СССР) и маймуни (в САЩ).

Реакциите им са били различни – при някои се наблюдават възбуда, раздразнение и дори повръщане.

Никой не знае как ще реагира човешкият организъм, дали ще може не само да оцелее, но и да работи продуктивно, да се храни и да пие нормално.

Дотогава на кучетата е давана пастообразна храна и не е било известно дали е възможно да се пие в условия на безтегловност.

Освен това нито един човек преди Гагарин не е изпитвал условията на космически полет.

Как психиката ще се справи с необичайната среда – полет с ракета, заредена с десетки тонове взривоопасна смес, вибрации и шум? Няма ли да настъпи неконтролируема паника?

Ще може ли човек да се адаптира и да изпълнява задачи, или стресът ще бъде непреодолим? Ще успее ли да управлява ръчно кораба при кацане, ако автоматиката откаже?

На тези въпроси никой не е можел да даде точен отговор. Не ги е знаел и самият Гагарин. Въпреки това той се съгласява на този експеримент, рискувайки собствения си живот.

Ниската надеждност на ракетата

Надеждността на ракетите-носители 8К72 по онова време все още е ниска. Стартът на Гагарин е едва третият успешен след аварията на аналогична ракета на 22 декември 1960 г.

Тогава кучетата Комета и Жулка оцеляват по чудо при 40-градусов мраз, само защото катапултиращото устройство отказва и те остават в спускаемия апарат.

Първият полет на човек в космоса е съпътстван от редица критични рискове, всеки от които е можел да доведе до фатален край за Юрий Гагарин.

Първият космонавт е бил наясно с повечето от тях, но въпреки това приема мисията, която променя историята.

Рискове при излитането

В случай на авария с ракетата носител на голяма височина са били предвидени два сценария за спасение.

Първият включвал директно катапултиране от кораба и приземяване с парашут.

Вторият предвиждал катапултиране и спускане с парашут след отделянето на кораба от ракетата и спускане на капсулата до височина от 7–10 км.

Проблемът обаче бил, че при авария на стартовата площадка спасението на космонавта е било практически невъзможно.

Мощността на катапултната система не е била достатъчна, за да го изхвърли на безопасно разстояние от експлозията.

Първоначалната идея за поставяне на метална мрежа над газоотводния канал е отхвърлена поради невъзможността за бърза евакуация, което би застрашило и живота на спасителните екипи.

Също така, при авария в първите няколко десетки секунди от полета, височината не би била достатъчна за пълното разгръщане на парашута. Гагарин е знаел и за тези смъртоносни рискове.

Рискове при кацането

Космическият кораб „Восток“ не е разполагал с резервен спирачен двигател.

Орбитата е била изчислена така, че при отказ на основния двигател, корабът да навлезе обратно в атмосферата по естествен път след 5 до 7 дни.

Това би осигурило поне оцеляването на космонавта, макар и с риск от приземяване в неприятелска държава, в пустиня през лятото или в планина през зимата.

При кацане в море или океан обаче, шансовете за оцеляване са били минимални, разчитайки единствено на случайността наблизо да има кораб.

За Юрий Гагарин обаче дори този илюзорен шанс не е съществувал.

Поради неизправност в командната радиолиния, двигателят на втората степен на ракетата носител не се изключва навреме.

В резултат на това „Восток“ излиза на значително по-висока орбита от предвидената. От нея корабът би могъл да се спусне самостоятелно едва след 15–20 дни.

За такъв период животоподдържащата система не би имала достатъчно ресурс, а храната и водата биха свършили много по-рано. С други думи, при отказ на спирачния двигател, Гагарин е бил обречен.

Ужасяващият късмет при приземяването

За оцеляване в безлюдна местност космонавтите от програмата „Восток“ са разполагали с авариен комплект за оцеляване (НАЗ-1). Той е включвал: автоматичен радиофар „Комар-2М“; сигнално огледало и сигнални ракети; яркозелена боя за оцветяване на водата при приводняване; вода, шоколад, месни консерви и сухарим нож-мачете, риболовни принадлежности, кибрит и сухо гориво; автоматично надуваема лодка и аптечка; пистолет „Макаров“ с боеприпаси за защита от диви животни.

Целият комплект е бил в специална раница, прикрепена към парашутната система, която е трябвало да се отдели автоматично и да виси на 15-метрово въже под космонавта.

В доклада си пред държавната комисия Гагарин описва какво се е случило по време на спускането: „Катапултирането стана, по мои изчисления, над брега на Волга… Вятърът ме понесе и си помислих, че ще се наложи да се приводня. Докато се спусках с основния парашут, отново ме обърна към реката… Чух как приборът дръпна щифтовете. НАЗ-ът се отвори и полетя надолу. Усетих силно дръпване през системата за окачване и това беше. Разбрах, че НАЗ-ът е продължил надолу самостоятелно…“

Аварийният комплект се откъсва и така и не е намерен.

Тук Гагарин има невероятен късмет – вятърът го отнася на около километър и половина от брега на Волга.

Ако се беше приводнил, той нямаше да има достъп до надуваемата лодка и рано или късно е щял да се удави, тъй като кацането е станало в непланиран район, където никой не го е очаквал.

Непланирано кацане

Юрий Гагарин се приземява близо до село Смеловка, Саратовска област, на място, където не е имало посрещащи екипи.

Планираната точка за кацане е била на 110 км южно от Сталинград (днес Волгоград).

Голямото разминаване се дължи на няколко фактора, като основният е, че спирачният двигател се изключва секунда по-рано поради изчерпване на горивото, което води до по-полегата траектория на спускане.

По време на историческия си полет Юрий Гагарин се сблъсква със сериозни технически проблеми при завръщането си на Земята.

Планът за спускане е нарушен и основната команда за отделяне на спускаемия апарат от приборния отсек не сработва.

В резултат на това целият кораб започва неконтролируемо въртене, което в доклада си Гагарин описва като „кордебалет“.

Причината за хаотичното движение е комбинация от няколко фактора: изтичането на азот от кормилните дюзи поради незатворени клапани и неотделилият се приборен отсек, който нарушава аеродинамиката на апарата.

Едва след 10-минутно забавяне резервната система, задействана от термодатчици, най-накрая успява да раздели двата модула.

След това спускаемият апарат се стабилизира, но поема по много по-стръмна траектория от предвидената.

По време на това спускане Гагарин изпитва екстремно претоварване от 12g – значително над изчисленото, което почти го довежда до загуба на съзнание. По негови думи „всичко в очите му посивяло“.

Въпреки тези критични моменти първият полет на човек в космоса завършва успешно

На 14 април 1961 г. цяла Москва посреща триумфално Юрий Гагарин.

Величието на неговия подвиг е осъзнато от всички и никой не поставя под съмнение решението той да бъде удостоен с почетното звание „Герой на Съветския съюз“, орден „Ленин“ и извънредно повишение в чин „майор“.

Прощалното писмо до съпругата му

Фактът, че Юрий Гагарин е осъзнавал напълно огромния риск, който поема, се потвърждава от прощално писмо до съпругата му Валентина Ивановна.

Той го написва два дни преди полета, в случай че загине.

„Е, ако нещо се случи, моля ви, и на първо място теб, Валюша, не се убивай от мъка. Животът си е живот и никой не е застрахован, че утре няма да го блъсне кола. Моля те, пази нашите момичета, обичай ги, както ги обичам аз. Отгледай ги, моля те, не като разглезени госпожици, а като истински хора, които не се страхуват от неравностите в живота… Отгледай хора, достойни за новото общество – комунизма. Държавата ще ти помогне в това. А личния си живот устройвай така, както ти подсказва съвестта, както сметнеш за необходимо. Не ти налагам никакви задължения, а и нямам право да го правя.“

През 1961 г. писмото не достига до своя получател и остава в архивите. То е връчено на Валентина Гагарина едва след трагичната гибел на космонавта на 27 март 1968 г.

Снимки: Роскосмос