Защо тероризмът не работи

Ако нещо предизвиква силни емоции, бъдете сигурни, че около него гравитират митове.

Така е и с тероризма. През септември 2001 г. президентът на САЩ Джордж Буш обещава: „Ние ще избавим света от злодеите, които ни ненавиждат заради нашата свобода.” Типичен признак на това, което психологът от университета на Флорида Рой Баумейстър нарича мит за чистото зло – терористите извършват актове на безсмислено насилие и не се обременяват с търсене на рационални причини.

Впрочем изучаването на агресията напълно опровергава подобни сантименти. Разграничени са четири нейни типа, които имат напълно разумна цел – инструментално насилие (грабеж, завоюване, унищожаване на противници), отмъщение (човек е убеден, че е в правото си да съди и раздава правосъдие), стремеж към господство и признание (борба за статус) и идеология (религиозни вярвания, утопични представи). Терористите се подхранват със сложна смесица от четирите.

Например политологът Джон Мюлер от университета в Охайо разгледал досиетата на 52-ма ислямски екстремисти, извършили терористични актове в САЩ, и стигнал до извода, че на първо място те се ръководят от инструментални мотиви и жажда за мъст.

Яростта им е предизвикана от външната политика на САЩ, по-точно – от войните в Ирак и Афганистан и подкрепата на Израел в палестинския конфликт.

Мнозина смятат, че те действат по идеологични причини, отбелязва Мюлер, но в действителност терористите се стремят не толкова към разпространение на законите на шериата и създаването на световен халифат, колкото към защита на своите едноверци от САЩ, които, както им се струва, са разгърнали война с исляма.

Що се касае до господството и признанието, то антропологът Скот Атрън от Мичигънския университет напомня: камикадзетата (и техните семейства) са почитани в този живот, а в следващия са им обещани прекрасни наложници. Освен това повечето от тях влизат в социални групи, където е прието да се умира не за някакво дело, а просто един за друг.

При това значителен брой от терористите са подрастващи и млади хора, които едва са навършили 20 години, а в тази възраст хората са особено възприемчиви към обществени движения, които придават смисъл на живота, укрепват чувството за приятелство, обещават приключения и слава.

Опровергавайки втория мит – за това, че терористите влизат в световна централизирана организация, замисляща наказания срещу Запада, – Атрън отбелязва, че в действителност това е децентрализиран, възникващ спонтанно и постоянно изменящ се комплекс от социални мрежи.

Третият мит гласи, че терористите са гении на злодейството. Например отчет на комисията по разследване на терористичните актове от 11 септември 2001 г. ги нарекъл „сетивни, търпеливи, дисциплинирани и смъртоносни”. Но политологът Макс Абрамс от Североизточния университет в САЩ твърди, че след унищоженията върховете на основните екстремистки организации на терористи, насочени към Америка, не са демонстрирали никакво майсторство нито в изкуството за съставяне на планове, нито в изпълнението им.

Четвъртият мит е свързан със смъртоносната заплаха от тероризма. Годишно в САЩ се убиват 13 700 души. На този фон 33-ма загинали в резултат на терористични актове след 11 септември някак се губят (изключително в статистически план, разбира се).

Накрая, петият мит – тероризмът дава резултат. Анализът на 457 терористични акта след 1968 г., проведен от политолога Одри Кронин от университета „Джордж Мейсън”, показал, че нито една екстремистка група така и не е успяла да завладее нито една държава. Освен това 94% не успели да постигнат нито една от поставените цели.

През 2009 г. Кронин публикувала книгата „Как приключва тероризмът”. Той приключва бързо (терористичните организации живеят средно осем години) и свършва лошо (лидерите на групировките обикновено загиват).

Разбира се, винаги трябва да бъдем нащрек, но не бива да забравяме и за това, че тероризмът не е толкова страшен, както го изкарват самите терористи.

Източник: Scientific American