Интелектуалците не вярват в Бога

Повече от 400 години преди раждането на Иисус от Назарет гръцкият драматург Еврипид пише в трагедията „Белерофонт”: „Казват, че има богове на небето? Не! Не! Няма! Не позволявай на глупака, завладян от стари басни, да те измами!”

Еврипид не е бил атеист, а думата „глупак”, пропусната в някои преводи, е поставена само за да провокира публиката.

Мирон Зукърман и Джордан Зилберман от Рочестърския университет, както и Джудит Хъл от Североизточния университет в САЩ обобщили изследванията, проведени в последния век. Те стигнали до извода, че вярващите като цяло получават по-ниски резултати на тестовете за интелект.

Това е първият систематичен анализ от 63 изследвания, проведени от 1928 до 2012 г. 53 от тях показали отрицателна зависимост между развития интелект и религиозността, а положителна – само десет.

Авторите определят интелекта като „способност да се разсъждава, да се планира, да се решават задачи, да се мисли абстрактно, да се разбират сложни идеи, да се учиш бързо и да се учиш от собствения опит”.

Накратко казано, те се придържат към старата теория за аналитичен интелект, без да засягат наскоро издигнати и още спорни форми на интелекта като творчески и емоционален.

Религиозността се определяла като участие в няколко (или всички) аспекти на религията, която предполага вяра в свръхестественото. Изследванията обхванали хиляди хора. Авторите открили, че полът и образованието не оказват влияние на корелацията между религиозността и интелекта. Но възрастта имала значение.

Възможно е причината да е в това, че едва в университета повечето подрастващи за първи път излизат от влиянието на близките и получават възможност да избират самостоятелно светогледа си, а в годините, предшестващи студентските, вярванията на хората отразяват гледната точка, приета в семейството.

И така, може ли да се каже, че големият ум не допуска вярата във висшите сили? Тук е уместно да се споменат две мащабни изследвания.

През 1921 г. станфордският психолог Луис Терман започнал наблюдения на деца с особени дарби (то продължава и до днес) – над 1500 деца, при които показателят на IQ надвишавал 135. Получените данни били анализирани през 1995 и 2005 г. Оказало се, че „термитите“ на Терман, както ги наричали, имали по-ниска религиозност в сравнение с широката общественост. Най-забележителното в изследванията било това, че 60% от „термитите” получили „много строго” или „сериозно” религиозно образование.

Втората серия изследвания била проведена сред деца от началното училище за интелектуално надарени към Хънтър колидж. Интелектът се оценявал по тестове, проведени в детството, а религиозността им била оценявана чак на възраст 38-50 години. При всички показателят на IQ превишавал 140 и само 16% признали, че получават удоволствие от религията. Зависимостта е налице, макар че изследователите били упреквани, че не са взели под внимание такива фактори като социално-икономическия статус и рода дейност.

Други изследвания не дали толкова еднозначни резултати. През 2009 г. Ричард Лин и колегите му от университета в Ълстър сравнили данните за религиозността и нивото на IQ сред хора от 137 страни. Само в 23 от държавите атеистите били над 20%. Колкото и да е странно, тези страни се отнасят към смятаните за имащи най-високия среден IQ на глава от населението. Но отново не били отчетени сложните социални, икономически и исторически фактори.

Като цяло Зукърман, Зилберман и Хъл правят извод, че колкото по-висока е религиозността, толкова по-нисък е показателят на човек по една или друга скала за измерване на интелекта. Връзката е особено силна, когато става дума за вътрешни убеждения, а не за изпълнение на ритуали.

Корелацията може да се обясни по три начина.

Първо, умните хора очевидно не обичат авторитети и догми. През 1992 г. анализ на седем изследвания показал, че интелектуалците по-често стават атеисти, когато се намират сред религиозни хора.

Второ, умните хора се убеждават само в нещо, което подлежи на емпирична или логична проверка, докато вярата принципно се отказва от нея („вярвам, макар че е абсурдно”). Авторите отбелязват, че интелектуалците предпочитат аналитичното мислене – контролирано, систематично, бавно – в противовес на интуитивното – евристично, бързо и обикновено безсъзнателно.

Трето, интелектът замества всички функции на религията. С други думи, умните хора постигат същото, както и вярващите, но на други основания. Авторите разграничават четири такива функции.

Религията дарява усещане за контрол над ставащото. Това е демонстрирано в редица проведени през 2008-2010 г. изследвания, които показват, че лишаването от чувство за контрол повишава вярата в Бога. За вярващия светът е по-предсказуем и следователно – по-безопасен. Освен това вярата във висшия разум повишава „самоефективността“, тоест вярата във възможността за постигане на целите. Следователно, ако интелектуалецът има чувство за контрол, той не се нуждае от религията.

Религията повишава самоконтрола. През 2009 става ясно, че религиозността си взаимодейства с материалното благополучие. Това е изтълкувано по следния начин: вярващите са по-дисциплинирани в постигането на целите и са готови да се откажат от птицата в ръцете си сега заради жерава после. Но през 2008 г. анализът показал, че умните хора са и по-малко импулсивни. Очевидно отсрочването на възнаграждението изисква по-интензивна работа на оперативната памет и интелектуалците могат да си го позволят, без да се уповават на намеса свише.

Религията повишава самооценката. През 1997 г. анализ сравнил хората, които наистина вярвали в свръхестественото, и тези които оставали само представители на религиозна група, но не вярвали в Бога. Първите се отнасяли към себе си по-добре от широката публика. Но същото се наблюдавало и при относително умните хора.

Четвъртото и най-интересното е, че благодарение на вярата хората не се чувстват самотни в този голям свят. Бог е буквално като котва в момента на загуба на близък човек или разрив на отношения. За умните хора такава котва са другите. На тях не им е необходимо общуване с Бога, когато не им достига такова на земята.

Изследването разглежда само аналитичния интелект, който е част от целия, както и да се наричат останалите му части. Освен това обзорът обхваща само статии, написани на английски език и две преведени.

Зукърман предупреждава и че над 87% от участниците в изследванията са били жители на САЩ, Великобритания и Канада, тоест представители не само на западния, но и на протестантския начин на живот. Зависимостите при другите религии може да са различни.

Резултатите от изследването на учените са публикувани в сп. Personality and Social Psychology Review.