Човекът продължава да избива китове

Опитът да се предотврати унижаването на китовете не е довел до желания резултат, сочи анализ, обхващащ четири десетилетия.

Например край източното крайбрежие на Канада и САЩ според оценките са останали само 460 бискайски кита (Eubalaena glacialis). Властите и на двете страни не са бездействали, вземайки мерки, които би трябвало да предотвратят заблудени животни в мрежите и сблъсъци с морски съдове. Така през 2008 г. било въведено правило, предписващо на корабите да забавят скорост в определени райони. Срокът на действието му изтича догодина.

Джули ван дер Хоп и Майкъл Мур от Океанографския институт Уудс Хол в САЩ и колегите им анализирали всички известни случаи на гибел на осем вида големи китове в Северозападния Атлантик за периода от 1970 до 2009 г. За това време са измрели 122 бискайски кита, 473 гърбати кита (Megaptera novaeangliae), 257 финвала (Balaenoptera physalus) и десетки представители на други видове. Оказва се, че човешка намеса, особено със заплитане в мрежи (67% от случаите), е най-разпространената причина за смъртта на китовете.

Изследователите смятат, че опитът да се защитят китовете се е провалил. В същото време не може да не се отбележат определени успехи на местно ниво – например преместването на морските магистрали в залива Фънди между канадските провинции Ню Брунсуик и Нова Скотия безспорно помогнало да се спасят китовете.

Анализът очертал и насоките на бъдещите усилия. Например като особено често китовете се блъскат в кораби край нос Хатерас, северно от Морхед сити в щата Северна Каролина (САЩ), където нищо не е направено за предотвратяване на трагедиите. Според експертите следва да се радваме, че все пак нещо се предприема, но и да се отделят пари за мониторинг на ефективността на предписанията.

Малко по-рано Грег Силбър и Шенън Бетридж от Националната служба за морски риболов на САЩ публикува доклад, в който се твърди, че още е рано да се говори за степента на ефективност на предписанията за намаляването на скоростта на корабите. Авторите отбелязват, че срокът на действие на ограничението трябва да бъде продължен и да се разпространи и върху по-малки съдове.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Conservation Biology.

Източник: Nature News