Концентрацията на метан в атмосферата следва разцвета и упадъка на цивилизациите, сочат нови данни, извлечени от ледниците на Гренландия.
Изследване на международен екип свидетелства, че хората са започнали да произвеждат значително количество от този мощен парников газ много преди индустриалната революция – още по времето на Римската империя и династията Хан.
Колебанията на атмосферните концентрации на метан са предизвикани от промени в селското стопанство, техническия прогрес, политическата и социалната история. Например за разчистване на обработваема земя са изгаряни гори, дървесина и въглища са използвани масово за отопление на домове и църкви, а също за разтопяване на метал. Всичко това води до изхвърляне на метан в огромни обеми.
Анализ на газови мехурчета, съдържащи се в ледените ядра, позволява да се възстанови състава на атмосферата в различни периоди от историята. В случая с метана дори може да се изясни откъде се е появил, тъй като той може да е продукт не само на човешкия труд, но и на дейността на растения и животни, вулканична активност и пожари.
За последните учените нямали яснота дали са били природни, или техногенни, но на помощ им дошло възстановяването на ползваната земя през последните две хилядолетия. В резултат станало ясно, че 20-30% от метана, постъпил в атмосферата в резултат на пожари от 100 г. пр.н.е. до 1600 г., имат антропогенен произход.
Изследователите разгледали на графики ефектите не само на средновековния климатичен оптимум и малкия ледников период, но и активното изхвърляне на метан в периода на разцвета на Римската империя и Китай при династията Хан, неговото последващо намаляване и новия му ръст при Европа в епохата на Възраждането. Дори Черната смърт (бубонната чума) през Средновековието оставила следа в летописа – толкова сериозно изпитание била тя.
Но нищо не може да се сравни с този бум, който започва с промишлената революция.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature
