Или бърз, или точен. Мозъкът не може двете наведнъж

Мозъкът работи или бързо, или прецизно. Ако започнем да бързаме, има голяма вероятност да натворим куп грешки. И обратно – ако се изисква висока точност и прецизност, то темпът на работа се забавя. Разбира се, всичко е строго индивидуално и ако нещо за един е бавно, то за друг може да е пределът на скоростта. Като цяло обаче закономерността е точно такава: ако някой реши да избере бързата работа, трябва да е готов за голям брой грешки.

Досега учените обясняваха това по следния начин: когато от мозъка се изисква бърз отговор, той недообработва информацията, не оставя време на невроните да анализират напълно ситуацията и затова често греши. Тази хипотеза е потвърдена в поведенчески експерименти и наблюдения на активността като цяло. Но пряко доказателство, основано на наблюдения върху активността на отделните неврони, досега не е имало. Ако хипотезата е вярна, то по-продължителните размишления би трябвало да се съпровождат и от по-голяма активност на нервните клетки.

Невробиолози от университета „Вандербилт” в САЩ са провели опит с макаци. Животните трябвало да забележат кога на екрана на монитор с буквата „Т” ще се появи буквата „L” и обратно. За награда получавали порция сок. Преди началото на всяко гледане на екрана се появявал мигащ символ, който обозначавал, че играта ще е или за скорост, или за точност. В първия случай макаците трябвало бързо да натиснат копче при появата на нужната буква. Във втория било по-важно да отгатнат правилно, тоест да не бъркат търсената буква с други.

Едновременно учените следили с електроди активността на невроните в префронталния кортекс на маймуните. Префронталният кортекс е главен център за приемане на решения, за формиране на стратегия на поведението и т.н. И тук учените ги чакала изненада. В статия, публикувана в сп. Neuron, изследователите пишат, че при избора на скорост невроните били доста по-активни, отколкото когато нещата опирали до прецизност.

Освен това, ако на екрана се появял символ, който предвещавал „блиц”, то невроните предварително започвали да работят по-усилено. Това било подобно на състезателните пилоти, които форсират двигателя преди старта. Ако от задачата се изисквала по-ниска точност, активността на невроните спадала значително. Тоест нервните клетки се държали противоположно на това, което предсказвала хипотезата.

Когато мозъкът на маймуните се настройвал на бързина, нервните клетки, отговорни за обработката на зрителната информация, ставали по-чувствителни. Благодарение на това те реагирали на стимула по-бързо. Но при такава свръхчувствителност се увеличава вероятността невронът да реагира на неверен, страничен обект – тоест да допусне грешка.

Такова обяснение изглежда напълно логично. На авторите предстои да съгласуват резултатите си с математически модели, описващи работата на невроните. Въпросните модели изхождат от идеята, че прецизността, а не скоростта изисква по-голяма активация на невронните мрежи.

Източник: Университет „Вандербилт”